Прав беше, разбира се. Въздухът се тресеше от тропот. Ако по коридора на втория етаж не се носеше стадо бизони, врагът наближаваше. С пъргавината на агънце от стадото, наблюдаващо приближаването на асирийците, аз грабнах шлема, изтичах до прозореца и го метнах в нощта. Едва бях успял да си отупам ръцете, и вратата се отвори, а през нея нахлуха в посочения ред: леля Далия с израз на снизхождение, сякаш участваше в някаква игра колкото да не счупи хатъра на децата, татко Басет в морав халат и полицаят Оутс, притиснал към носа си носна кърпа.
— Извинявай, че те безпокоим, Бърти — рече вежливо прародителката.
— Няма за какво — не по-малко вежливо отвърнах аз. — Мога ли да помогна с нещо на групата?
— Сър Уоткин е набил в главата си шантавата идея, че трябва да претърси стаята ти.
— Да претърси стаята ми? — изумих се аз.
— Възнамерявам да я обърна с главата надолу — поясни старият Басет с магистратски вид.
Погледнах леля Далия и повдигнах вежди.
— Не разбирам. За какво става дума?
Тя се засмя снизходително.
— Бърти, сигурно няма да повярваш, но той е убеден, че сметаниерата му е тук.
— Да не би сметаниерата да липсва?
— Открадната е.
— Не думай!
— Да.
— Виж ти!
— Много е разстроен от кражбата.
— Не се учудвам.
— Просто не е на себе си.
— Клетият старец!
Сложих съчувствена ръка на рамото на татко Басет. Сега, като си припомня оня момент, преценявам, че това вероятно не беше най-добре прецененият жест, защото никак не го утеши.
— Мога да мина и без съболезнованията ви, господин Устър, и ще се радвам, ако не ме наричате старец. Имам всички основания да предполагам, че във ваше владение е не само сметаниерата, но и шлемът на полицая Оутс.
Налагаше се изблик на веселие.
— Ха-ха!
Леля Далия ме подкрепи.
— Ха-ха!
— Що за глупост!
— Направо нелепо!
— За какво би ми послужила вашата сметаниера?
— Или полицейският шлем.
— Точно така.
— Чувал ли си по-налудничава идея?
— Никога. Уважаеми мой домакине — обърнах се аз към него, — да запазим спокойствие и хладнокръвие и да изясним въпроса. Желая най-вежливо да ви предупредя, че се намирате на ръба, ако не и отвъд него, на положение, от което ще излезете като пълен глупак. Подобни неща са недопустими, ще знаете. Не можете да се нахвърляте върху хората с обвинения в неназовани престъпления без сянка от доказателства.
— Разполагам с всички необходими доказателства, господин Устър.
— Така си мислите вие. Аз пък поддържам тезата, че точно тук правите гафа на своя съдийски живот. Кога беше откраднат оня ваш холандски модернизъм?
— Не е холандски модернизъм!
— Това ще се установи впоследствие. Въпросът е: кога е изнесен модернизмът от къщата?
— Не е изнасян от къщата.
— Повтарям, така си мислите вие. Та кога е откраднат?
— Преди двайсетина минути.
— Ето, виждате ли? Преди двайсет минути бях тук, в стаята си.
Това го ядоса. Както и очаквах.
— Били сте в стаята си?
— Да.
— Сам?
— Напротив. Джийвс беше тук.
— Кой е този Джийвс?
— Нима не познавате Джийвс? Ето го Джийвс. Джийвс, Сър Уоткин Басет.
— Но кой сте вие, добри ми човече?
— Той е точно това, което казвате — добър човек и мой прислужник. Нещо като моя дясна ръка.
— Благодаря, сър.
— Няма защо, Джийвс Заслужаваш го.
Лицето на татко Басет се разкриви, ако такова лице изобщо може да се разкриви, от грозна, подигравателна усмивка.
— Съжалявам, господин Устър, но не възнамерявам да приема важни показания, потвърждаващи невиновността ви, от непотвърдените думи на вашия прислужник.
— Непотвърдени значи. Джийвс, иди да извикаш господин Споуд. Кажи му, че държа да дойде и да потвърди алибито ми.
— Много добре, сър.
Джийвс се изнесе от стаята, а татко Басет напразно се опита да преглътне нещо твърдо, заседнало в гърлото му.
— Родерик Споуд е бил с вас?
— Разбира се, че беше. Надявам се, че на него ще повярвате.
— Да, на Родерик Споуд ще повярвам.
— Чудесно. Той ще дойде след минута.
Старецът се замисли.
— Разбирам. Добре, очевидно съм сбъркал в предположението, че криете сметаниерата ми. Вероятно е открадната от някой друг.
— Външен човек, ако питате мен — намеси се леля Далия.
— Международна банда — дадох приноса си и аз.
— Твърде вероятно.
— Предполагам, че покупката на сър Уоткин се е разчула. Нали помниш как чичо Том разчиташе да се сдобие с нея и без съмнение е споделял наляво и надясно в чии ръце е попаднала. Новината за нула време е стигнала до международните банди. Те само слухтят за подобни неща.