Франк изстреля последните три куршума от барабана си.
Улученият Карл Скаг залитна назад и падна на металния под.
Полицаят презареди. Преди да е свършил, убиецът вече се надигаше.
С отвратителен кикот Карл Скаг се приближаваше към детектива. И двете му ръце се бяха превърнали в дълги, костеливи, назъбени нокти. Само за да изпита удоволствие от ужаса на жертвата си, той демонстрира поразяващия контрол, който имаше над формите и функциите на плътта си. Пет очи се отвориха на различни места по гърдите му и всичките се взряха немигащо във Франк. Ужасна уста, осеяна с остри зъби, зейна на мястото на корема му и противна жълтеникава течност се процеди от връхчетата на горните зъби.
Детективът даде още четири изстрела, които повалиха Скаг на земята, после стреля още два пъти, докато лежеше на металния под.
Франк тъкмо презареждаше оръжието си, когато убиецът се изправи и пак тръгна към него.
— Готов ли си? Готов ли си да умреш, страхопъзльо смотан?
— Не съвсем. Имам да платя още една вноска за колата си, защото най-накрая искам да разбера какво е да притежаваш една от тези проклети играчки.
— Накрая ще кървиш като всички останали.
— Наистина ли?
— Ще пищиш като всички останали.
— Ако винаги е едно и също, понякога не ти ли омръзва? Не би ли искал да кървя и да пищя по-различно от другите, да има някакво разнообразие?
Скаг се хвърли напред.
Франк изпразни целия пълнител в него.
Убиецът се строполи на земята, изправи се и започна да се кикоти.
Полицаят захвърли празния револвер.
Очите и устата изчезнаха от гърдите и корема на променящото формата си създание. На тяхно място се появиха четири малки, сегментирани, ракоподобни ръце, чиито пръсти завършваха с клещи.
Докато отстъпваше по металния балкон и минаваше покрай стъклените врати на канцелариите, чиито повърхности проблясваха от отраженията на светкавиците, Франк каза:
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Скаг? Ти си твърде претрупан. Щеше да бъдеш доста по-страшен, ако беше по-изтънчен. Всички тези превъплъщения, това безумно захвърляне на една форма след друга — то е прекалено затормозяващо. Съзнанието се затруднява да го възприеме, човек го заболява главата от безбройните ти метаморфози… В крайна сметка се получава нещо внушително, но не и ужасяващо Разбираш ли какво имам предвид?
Дори и да беше разбрал, Скаг или не беше съгласен със забележката на детектива, или изобщо не му пукаше за нея, понеже продължи да се променя. Извити костеливи шипове изникнаха от гърдите му и той каза:
— Ще се приближа до теб и ще те прикова на тези остриета, а после ще изсмуча очите от черепа ти.
За да изпълни втората част от заканата си, той започна да изменя формата на лицето си, създавайки издадено напред цилиндрично отвърстие на мястото на устата си. Наподобяваше огромно смукало. Тънки остри зъби се подаваха от ръбовете му и то издаваше противен, мляскаш, всмукващ звук.
— Точно това имах предвид под претрупан — продължи Франк, докато отстъпваше към парапета в края на балкона.
Скаг се намираше само на три метра от него.
Изпълнен със съжаление, че играта е към своя край, Франк освободи тялото си от човешката обвивка, която бе възприел. Костите му се разтвориха. Нокти, коса, вътрешни органи, тлъстина, мускули и всички други форми на плът се превърнаха в едно цяло. Тялото му стана напълно безформено. Тъмната, желеподобна, пулсираща маса се изля от костюма му през краищата на крачолите му.
С шумолене дрехите му се свлякоха в мека купчина на металния под на балкона.
Франк възстанови човешката си форма и застана съвършено гол до празния си костюм, обръщайки се към своя противник:
— Ето това е начинът да преобразиш себе си, без да повредиш дрехите си по време на процеса. Като имам предвид твоята необмислена прибързаност, ми е чудно как изобщо са ги останали някакви дрехи.
Шокиран, Скаг изостави чудовищния си вид и се завърна отново към човешкото си тяло.
— Та ти си същият като мен!
— Не — отрече Франк. — От твоя вид да, но не и същият като теб. Аз живея в мир с обикновените хора, както повечето от нас са живели с хората от хиляди години. От друга страна, ти си отблъскващ дегенерат, луднал по своята мощ, воден от безумната нужда да властва над някого.
— Живееш в мир с тях? — попита Скаг презрително. — Но те са родени да умрат, докато ние сме безсмъртни. Те са слаби, а ние сме могъщи. Тяхното съществуване няма друг смисъл, освен да ни доставя удоволствие по един или друг начин, или да ни възбужда с предсмъртната им агония.