Завика отново Софи и му се стори, че в отговор чува слабо пляскане. Макар слухът му да не се бе възстановил напълно, звукът, ако беше действителен, сякаш идваше от големия тунел вдясно. Беше същият тунел, в който Мария беше влязла заедно с двамата мъже и експлозивите.
Дърк влезе в тунела и закрачи толкова бързо, колкото му позволяваше туптящата в главата му болка. Не знаеше, че тунелът продължава повече от двеста метра под хълма и разсича на две парцела на Харам аш Шариф на няколко метра над главата му. Най-важното за нападателите беше близостта до Купола на скалата.
Тунелът завиваше и лъкатушеше, на местата, от които бяха изсичани варовикови плочи, имаше малки ниши. След един остър завой Дърк видя напред слаба светлина. Сърцето му прескочи и той забърза натам, като пренебрегваше острата болка, която пронизваше нещастната му глава при всяка крачка.
Светлината стана по-ярка, когато мина почти на бегом през малко квадратно помещение и навлезе в прав участък на тунела. Стигна до друго помещение с извити като на аквариум стени. В центъра стоеше един от електрическите фенери. Вдясно имаше купчина прозрачен подобен на пудинг материал, залепен до стената, от центъра й висяха кабелите на няколко детонатора. А вляво от него лежеше Софи — извиваше се и се мъчеше да освободи вързаните си с парчета от презрамките на раница глезени и китки. Не можеше да вика, защото устата й беше запушена с парцал, залепен с лента широко тиксо. За да ограничат свободата на движенията й, бандитите бяха затиснали коленете й с голям тежък камък. Щом Софи видя Дърк, ужасът в очите й изчезна.
— Виждам, че се опитваш да хвръкнеш във въздуха без мен — подхвърли той с уморена усмивка.
Но не й даде възможност да отговори. Свали камъка от коленете й и я преметна през рамо. Взе и втория фенер и почувствал прилив на сили забърза по тунела, като внимаваше да не удари главата на Софи в ниския таван.
Пренесе я почти половината разстояние до главната пещера, преди отново да му се завие свят. В малкото квадратно помещение внимателно я пусна на земята и извади парцала от устата й.
— Изглеждаш ужасно — бяха първите й думи. — Тежко ли си ранен?
— Добре съм — изръмжа той. — Ти си тази, която ме тревожи.
— Колко е часът? — попита Софи тревожно.
— Един без пет — отговори Дърк, след като си погледна часовника.
— Експлозивите! Тя каза, че ще избухнат в един.
— Зарежи ги. Да се махаме от тук!
— Не!
Дърк се изненада от тона й. Не беше умоляващ, а направо заповеднически.
— Ако Куполът и джамията бъдат унищожени, това ще е катастрофа за моята страна. Ще избухне такава война, каквато не можем дори да си представим.
Дърк я погледна в очите и видя в тях решителност, надежда, любов и отчаяние. Знаеше, че секундите отлитат, но знаеше и че не може да спечели в този спор.
— Мисля, че мога да обезвредя детонаторите — каза той, докато й развързваше ръцете. — Обаче ти трябва да изчезваш. Ето ти другия фенер. Развържи си краката и бягай към изхода.
Обърна се да се втурне в прохода, но тя го хвана за ризата, придърпа го към себе си и го целуна.
— Пази се. Обичам те!
Дърк хукна. Думите й сякаш бяха изтрили цялата болка и той почти спринтираше по прохода. За секунди стигна до последното помещение и тръгна към пластичния експлозив.
Като морски инженер притежаваше основни познания по взривни вещества, защото беше участвал в подводни спасителни проекти, в които се беше наложило използването на експлозиви. Макар да не познаваше октогена, техниката на възпламеняването му беше обикновена. Електронен взривател с часовников механизъм беше свързан с дузина капсул-детонатори, които от своя страна бяха напъхани в пластичния експлозив.
Погледна си часовника. Един без три минути.
— Само не се взривявай по-рано — измърмори той.
Бързо претърси пластичния експлозив за допълнителни взриватели, без да му дойде наум, че количеството пластичен експлозив пред него е достатъчно да превърне в прах цял небостъргач. След като разбра, че има само един взривател, го хвана и го откачи от стената. Взривателят и капсул-детонаторите излязоха без съпротива от подобната на желе маса. С взривното устройство в ръка Дърк хукна по тунела, стигна до квадратното помещение и се зарадва, че Софи е изпълнила нареждането му да избяга. Спря за миг, запрати взривателя и капсул-детонаторите в единия ъгъл и се втурна към изхода. Стигна в голямата пещера и чак сега забеляза, че трупа на палестинеца го няма.