Измъкна се навън, задиша с пълни гърди свежия нощен въздух и започна да се оглежда за Софи. Не забеляза светлината на фенера й, загаси своя и я повика. Обаче не получи отговор.
Изведнъж се сети за нещо и му призля. Софи беше споменала и за джамия. Значи имаше още един заложен взрив и тя беше вътре и се опитваше да го обезвреди.
Втурна се обратно като стрела. От пещерата, освен основния тунел излизаха още три. Дърк обиколи на бегом входовете им, като пред всеки викаше Софи. При входа на последния чу нежния й глас да отговаря в далечината. Вмъкна се в тунела и се затича.
Беше направил само няколко крачки, когато чу зад себе си пукот, сякаш някой е запалил няколко фойерверка едновременно. Това бяха детонаторите, които беше извадил от октогена под Купола на скалата. Бяха се взривили, без да причинят вреда.
Сърцето на Дърк прескочи, защото осъзна, че взривът ще избухне всеки момент.
— Софи… излизай от там… веднага! — изкрещя той.
Видя напред в тунела бледа светлинка и разбра, че се приближава към целта.
И тогава чу друга поредица пукоти и се хвърли на земята със свито сърце.
Взривът разтърси земята като земетресение. Секунда по-късно ударната вълна се понесе към Дърк, тласкаше облаци прах и отломки. Повдигна го, запрати го срещу стената и му изкара въздуха. Блъскан от летящите камъни и задушаван от прахоляка, Дърк отново изгуби съзнание.
49.
Когато Дърк излезе от прохода, за да търси Софи, Сам тъкмо оглеждаше мъртвия палестинец. Щом чу още някой да вика Софи, агентът се обърна и видя как Дърк изчезва в тунела. Отново извади телефона и се опита да се свърже със Софи и когато пак не успя, закуцука към прохода.
Намираше се само на метри от входа в каменоломната, когато пластичният експлозив избухна.
От неговото място експлозията не беше нещо повече от приглушен трясък и потреперване на земята под краката му. Секунди по-късно от тесния тунел излетя облак дим и прах.
Сам се приближи до входа и видя захвърлен на земята фенер. Запали го и влезе внимателно в прохода. Учудването му прерасна в смайване, когато стигна до пещерата — подобна каменоломна под Храмовия хълм не бе регистрирана никъде.
Въздухът беше изпълнен с пушек и прах и Сам бе закрил устата и носа си с ръкав. Надникна поред в четирите тунела, като се поколеба при последния, от който излизаше гъст дим. Чу отвътре тракане на камъни, навлезе предпазливо в тунела и забеляза отблясък от друг фенер. Ускори крачка, но скоро се натъкна на купчини отломки, срутили се от тавана. Запрекрачва ги внимателно. След няколко метра тъмният тунел се изправи и светлината се усили.
Сам заобиколи една назъбена скала и излезе в голямо помещение, осветено от фенер, поставен в една ниша. Самото помещение приличаше на кариера за чакъл — навсякъде се издигаха купчини натрошени камъни. Голяма неравна дупка зееше отхапана от тавана точно над най-голямата — дело на експлозията. Гъст бял прахоляк висеше във въздуха и пречеше на видимостта въпреки светлината на фенера.
В другия край на помещението Сам различи някакво слабо движение.
— Софи? — извика той и посегна неуверено към пистолета.
Подобно на привидение някаква фигура излезе от облака бял прахоляк и Сам с облекчение позна Дърк. Носеше отпуснатото тяло на Софи.
— Добре ли е? — попита Сам тихо.
Внимателно пристъпи напред и видя, че Дърк е покрил главата и горната част на тялото й с якето си.
Едва сега забеляза, че крайниците на Софи висят безжизнено, покрити с дебел слой мръсотия и кръв.
Вдигна очи към Дърк и по гърба му полазиха тръпки. Ужасният вид на американеца уби всяка надежда за състоянието на Софи. Той стоеше вторачен в него с изподраскано и окървавено лице, очите му бяха празни, сякаш останали без душа. Изглеждаше така, сякаш някой е изстискал живота от него, и Сам на секундата разбра, че Софи е мъртва.
50.
Взривът под Харам аш Шариф беше доста приглушен. Основната цел на туркинята беше Куполът на скалата, затова под него беше заредена по-голямата част от октогена. Обаче той не избухна, след като Дърк успя да извади детонаторите от пластичната маса. Избухна вторият заряд с по-малко взривно вещество, заложен под джамията Ал Акса, но причини само малки повреди.
Земята под постройката от осми век се разтърси, стъклата на прозорците задрънчаха, но от основите не изскочи огнено кълбо, което да я погълне. Секунди преди взрива Софи бе успяла да махне голяма част от октогена и да го хвърли в тунела, преди да направи опит да извади капсул-детонаторите от останалата пластична маса. Намалялата сила на експлозията напука единствено основите на един фонтан зад джамията. Палестинските пазачи на Харам аш Шариф първоначално не обърнаха внимание на взрива — решиха, че е станало нещо в друга част на Ерусалим.