Още в каменоломната Сам започна да действа. Бързо пристигна полицията и линейка. Фелдшерите се заеха с раните на Дърк, а от съдебната медицина откараха трупа на Софи в моргата. Агентите от Шин Бет също се оказаха бързи и се заеха основно да претърсят каменоломната. Останалите невзривени експлозиви бяха внимателно обезопасени и изнесени. След това целият район беше блокиран, преди още стопаните на Харам аш Шариф да са разбрали какво се е случило.
Новината за опита за нападение бързо се разнесе из Ерусалим и предизвика гневна реакция. Мюсюлманите заклеймиха нападението, а евреите бяха ужасени от възможното оскверняване на Храмовия хълм. Всички се обвиняваха взаимно и гневът клокочеше все по-силно. Макар публично да проявяваше сдържаност, израелското правителство безшумно усили мерките за сигурност и тайно заведе мюсюлманските водачи в някогашната каменоломна под Храмовия хълм, където единодушно беше постигнато съгласие да се барикадира входът към нея, за да се попречи на бъдещи нападения.
Гневът по улиците си остана силен, но сблъсъците между етническите общности бяха учудващо малко и насилието беше избегнато. След няколко дена напрежението отслабна, защото никой не пое отговорността за атаката, а нападателите бяха изчезнали безследно.
51.
Генерал Бракстън четеше доклада на ЦРУ, без да промълви и дума. Само потрепването на мустаците му от време на време разкриваше наличието на някакви чувства в директора на Националната разузнавателна агенция. От другата страна на писалището му седяха агент О’Куин и един специалист по Израел. И двамата се бяха вторачили в обувките си. Накрая Бракстън свали доста бабешките си очила за четене и каза строго:
— И така, да обобщим. Някакви малоумници едва не са вдигнали половин Ерусалим във въздуха и нито Мосад, нито Шин Бет не са имали ни най-малка представа? Това истина ли е, или израелците ни пързалят?
— Израелците очевидно нямат доверие в разследването — отговори човекът на ЦРУ. — Те смятат, че ливанската група, която се занимава с контрабанда на наркотици и е известна като Мулетата, е поне отчасти замесена. Известно е, че Мулетата имат връзки с Хизбула, така че нападението срещу Ерусалим може да е в отговор на постоянните проблеми, които Израел им създава в Газа. Набърканият в произшествието американец е разпознал единия от терористите като участник в скорошното нападение срещу археологическите разкопки в Цезарея.
— Този американец някой от нашите агенти ли е? — попита Бракстън.
— Не, работи като морски инженер в НАМПД. В момента се съвзема след леки наранявания във военната болница в Хайфа.
— Морски инженер? Какво по дяволите е правил в Ерусалим?
— Явно е имал връзка с агентката по антиките, която е убита при взрива. Придружавал я по време на рутинно наблюдение на гробището и така се набъркал в станалото. Както се оказва, за добро, защото е предотвратил избухването на по-голямата част от експлозивите под Купола на скалата.
— Сър, ние наистина извадихме късмет с този човек — намеси се О’Куин. — Имало е достатъчно взривно вещество да направи на прах и пепел Купола и поне една четвърт от Стария град. Това щеше да предизвика регионални вражди, каквито не бихме могли да си представим. Сигурен съм, че ако храмът беше разрушен, днес срещу Израел вече щяха да летят ракети.
Бракстън изръмжа и го прониза с очи.
— Като стана дума за експлозиви, виждам, че към цялата тази бъркотия трябва да добавим и малко домашни неприятности.
— От израелците получихме проба от невзривеното вещество и след лабораторни анализи установихме, че става дума за октоген. Произведен е в наша фабрика по договор с армията на САЩ — докладва О’Куин сдържано.
— Значи става дума за наше взривно вещество, така ли? — изрева генералът.
— Опасявам се, че да. Изглежда, пробата от Ерусалим съответства на пратка октоген, продадена тайно на Пакистан в началото на деветдесетте години, за да я използват в своята ядрена програма. Пакистанците потвърдиха, че един контейнер с октоген е изчезнал. Смята се, че трафиканти от въоръжените сили са го продали извън страната, но за това няма доказателства.