— Цял контейнер с октоген… Направо не е за вярване — изръмжа Бракстън.
— Над три тона взрив, сър.
Генералът затвори очи и поклати глава.
— И това нападение е свързано със скорошните атаки срещу другите джамии, нали? — попита тихо, без да отваря очи.
— Знаем, че джамията Ал Ахзар в Кайро и Йешил в Бурса са взривени с октоген. И в двата случая никой не пое отговорност за нападенията. Не бяха намерени доказателства, които да свържат взривовете с някоя местна групировка. Обстоятелствата много напомнят за случилото се в Ерусалим.
— Какво се знае за мъртвия палестинец, открит на гробището?
— Дребен иманяр, без връзки с терористи — отговори човекът от ЦРУ. — Може би е набъркан в откриването на каменоломната, но не смятаме, че е бил участник в самото нападение.
— Което отново ни връща на въпроса, засега без отговор, кой и защо?
— Досега никой не е поел отговорност за никое от нападенията — каза О’Куин. — Не разполагаме с никакви сигурни следи. Както може да потвърди Джо, всички разузнавателни служби търсят възможните извършители навсякъде. Като се почне от християнските секти, мине се през еврейските екстремисти и се стигне до Ал Кайда и други известни мюсюлмански фанатици. Разчитаме и на чуждите разузнавателни служби, но засега и те не разполагат с никакви улики.
Човекът от ЦРУ кимна утвърдително.
— Генерале, всички обекти на нападение имат голямо геологическо значение за сунитите. Смятаме, че има голяма вероятност атаките да са осъществени от някоя шиитска група. Вероятността за някаква връзка на Хизбула с нападението срещу Ерусалим засилва това подозрение. Трябва да ви кажа, че в Управлението нараства броят на хората, които смятат, че това е дело на иранците, за да отклонят вниманието от оръжейната си програма.
— Да, това би бил разбираем мотив — съгласи се генералът. — Но си е и игра с огъня, ако ги хванат.
— Сър, не мога да се съглася с вас — възрази О’Куин. — Тези взривове нямат иранска следа. Това би било наистина невероятно равнище на външен екстремизъм.
— Не ми даваш достатъчно информация, за да мога да си извадя правилно заключение — изръмжа генералът. — А онзи турчин, мюфтията Батал, за когото бяхте толкова притеснени?
— Да, както се опасявахме, той ще участва в изборите за президент, Батал и неговата партия със сигурност ще спечелят от всяко възмущение сред фундаменталистите, а досегашните взривове вече предизвикаха достатъчно възмущение. Това ни изправя пред възможността тези нападения да имат по-скоро определени политически цели, отколкото да са прояви на тероризъм. Що се отнася до мюфтията, следим внимателно всички негови действия, но още не сме установили някакви насилнически прийоми. Със сигурност засега нямаме доказателства за някаква връзка с нападенията.
— Значи не разполагате с никакви улики. Момчета, мисля, че трябва да се съсредоточите върху въпроса къде ще нанесат следващия си удар.
— Да — съгласи се О’Куин. — Целите им наистина нарастват по значимост.
— Тъй като бяха лишени от последната си реклама, би трябвало да треперим от мисълта какво ли планират сега.
— Каабата в Мека може да е възможна цел. Ще се погрижа да предадат на саудитските служби да засилят мерките за безопасност — каза О’Куин.
— Нашите аналитици работят денонощно по въпроса — добави човекът от ЦРУ. — Правим всичко по силите си.
Бракстън го изгледа гневно и изръмжа:
— Веднага ще ви кажа какво трябва да направите. Не е много сложно човек да се сети кое ще спре нападенията. — Наведе се напред и се вторачи гневно в двамата. — Просто — гласът му се извиси истерично — трябва да намерите останалия октоген!
52.
Привечер „Отоманска звезда“ влезе бавно в залива северно от Дарданелите и пристана до дългия, вече празен кей. Встрани от нея, под леките морски вълни, на пясъчното дъно още лежеше потъналото катерче.
Мария с изненада забеляза, че ягуарът на брат й е на кея.
Щом спуснаха трапа, Челик забърза по него с дипломатическо куфарче в ръка.
— Озден, не очаквах да ме посрещнеш — каза Мария вместо поздрав.
— Няма време — отговори той троснато.
Всички наоколо схванаха намека и бързо се изнесоха. Челик и сестра му останаха сами.
— Чух, че полицията е претърсила пристанището — каза Мария. — Не е ли опасно за теб да идваш тук?
Челик се усмихна презрително.