— На местната полиция й беше платено добре, за да се грижи за интересите ни. Дойдоха, но претърсиха само привидно. Въобще не са влизали в складовете.
Разговорът за полицията му припомни нападението на хората от НАМПД и той несъзнателно потърка мястото, където Пит го беше ударил с дървения чук.
— Тези американци ще си платят — изсъска вбесено, — но първо имаме по-важни въпроси за уреждане.
Мария се приготви за яростната му атака заради провала в Ерусалим, но очакваното избухване така и не последва. Челик мълчаливо гледаше към празния кей. После попита вече по-спокойно:
— Къде е „Султана“?
— Оставих я в Бейрут за основен ремонт. След няколко дни екипажът ще я върне в Истанбул.
— Добре. Сега ми обясни — защо мисията се провали?
— И аз не знам — отговори тя спокойно. — Главният заряд не се взриви. Имаше достатъчно капсул-детонатори и съм сигурна, че бяха свързани правилно и задействани както трябва. Сигурно е имало външна намеса. И вторият заряд трябваше да нанесе по-големи поражения. Подозирам, че израелската археоложка е успяла по някакъв начин да обезвреди първия и отчасти втория заряд.
— Не успяхме — каза Челик, потискайки обичайната си хапливост, — но съм доволен, че се върна жива и здрава.
— Свалихме ливанските контрабандисти на брега край Триполи, така че евреите няма да намерят следа, по която да тръгнат.
— Мария, ти винаги добре си прикривала дирите си.
Въпреки необичайната му сдържаност тя виждаше безпокойството по лицето му.
— Как вървят делата на мюфтията?
— Води агитацията като професионален политик и вече спечели подкрепата на някои ключови членове на парламента. Обаче според допитванията още изостава с около пет процента, а остават само два дни до изборите. — Той я изгледа с укор. — Нападението в Ерусалим не успя да ни осигури подкрепата, от която се нуждаем, за да победим.
— Може би този процес е извън нашия контрол — отбеляза Мария.
Думите й накараха Челик да даде воля на дълго сдържания си гняв.
— Не, прекалено близо сме! Трябва на всяка цена да се възползваме от тази възможност! На карта е заложено възстановяването на нашата семейна империя — каза той, сякаш искаше да провери как звучи планираното възшествие. Безумните му очи изведнъж заблестяха, а лицето му почервеня от гняв. — Не бива да пропускаме този шанс.
— Златният рог?
— Да — отговори той, отвори дипломатическото куфарче и извади от него карта. — Прихващането трябва да стане утре сутринта — каза, докато й подаваше една папка. — Вътре са плавателният план на набелязания кораб и маршрутът му. Можеш ли да се подготвиш?
Мария го изгледа с безпокойство, после каза тихо:
— Да, мисля, че мога.
— Добре. Има подготвена група еничари, които ще се качат на кораба, който ще действа в подкрепа на операцията. Разчитам на теб.
— Озден, сигурен ли си, че искаш да извършиш това? — попита тя. — Рисковете са много големи. Това ще доведе до смъртта на мнозина наши сънародници. Освен това ме е страх от последствията, ако не успеем.
Челик се вторачи в сестра си с безумен поглед. След това кимна решително.
— Това е единствената възможност.
53.
Авел Хамет наблюдаваше как лъчите на залязващото слънце проблясват като мълнии по игривите гребени на средиземноморските вълни. Слънцето потъваше зад хоризонта и вече полъхваше дългоочакваният вечерен бриз. Израелският капитан вдиша дълбоко хладния въздух. Беше готов да се закълне, че подушва миризмата на борове по турската брегова линия пред тях.
С малко по-малко от сто метра дължина „Даян“ беше сравнително малък танкер и със сигурност минаваше за дребосък в сравнение с огромните супертанкери, които превозваха петрола от Персийския залив. Макар да разполагаше с всички характеристики, които притежаваха съдовете за суров петрол, всъщност „Даян“ беше построена специално за един малко по-различен вид товар — прясната вода. Улеснено от наскоро сключеното търговско споразумение, израелското правителство беше възложило постройката на три еднакви плавателни съда, които да превозват вода до сухите и прашни израелски брегове.
Разположената на двеста й петдесет мили през Средиземно море Турция беше единствената страна в този безводен район, която разполагаше с излишък от прясна вода. Контролирайки горното течение на Тигър и Ефрат, както и други богати на води планински реки, тя притежаваше стратегически ресурс, чиято важност през идващите десетилетия само щеше да нараства, Турция бе започнала да използва водата като нов вид стока и се беше съгласила да продава на Израел малка част от този излишък на основата на едно пробно споразумение.