„Даян“ превозваше малко над един милион галона вода и Хамет знаеше, че неговият принос към потреблението на вода в Израел е капка в морето, но курсовете през Средиземно море два пъти седмично започваха да дават отражение. За него тези плавания бяха лесно изпълнимо задължение и той, също като екипажа от девет души, се наслаждаваше на тези пътувания.
Застанал в центъра на мостика, той следеше напредъка на кораба на навигационния монитор.
— Двигател с две трети мощност — заповяда на кормчията. — Намираме се на четирийсет мили от Манагат. Няма смисъл да се появяваме там, преди да съмне. Така или иначе работниците на помпите няма да дойдат по-рано.
Кормчията повтори заповедта и оборотите на единствения корабен двигател намаляха. Плаващият с извисяващи се високо бордове, тъй като трюмовете бяха празни, танкер постепенно забави ход от дванайсет на осем възела. Когато след няколко часа наближи полунощ, помощник-капитанът се качи на мостика, за да смени Хамет, който огледа за последен път екрана на радара, преди да сдаде дежурството, и каза:
— Зад нас откъм левия борд се приближава кораб, но иначе морето е спокойно. Просто гледай да стоиш далеч от брега, Зев.
— Слушам, капитане. Тази вечер никакво плуване голи.
Хамет слезе в каютата си и бързо заспа. Обаче не след дълго се събуди, защото усети, че нещо не е наред. Вслуша се. Двигателят не ръмжеше равномерно, нямаше го и трептенето на палубите, като при плаване. Стори му се странно, че никой не е дошъл да го събуди, след като има някакъв навигационен или механически проблем.
Облече си халата, излезе от каютата и се качи по металната стълба до мостика. Влезе в тъмната рубка и замръзна. Помощник-капитанът лежеше по очи на пода в локва кръв.
— Какво става? — изрева той на кормчията.
Онзи му отвърна с вторачен поглед. На сумрачната светлина в рубката Хамет видя, че едната му страна е подута. Внезапно погледът му беше привлечен към стъклото от светлините на друг плавателен съд, който се намираше в опасна близост с левия борд на танкера.
— Пълен надясно — изкомандва той високо, без да обръща внимание на шумоленето зад себе си.
Висок мъж се отдели от задната стена на рубката. Беше облечен изцяло в черно, с черна маска за ски на лицето. Държеше автомат. Кормчията пренебрегна командата на Хамет — продължаваше да го гледа безмълвно, докато мъжът в черно се приближаваше зад гърба на капитана. Хамет се обърна точно навреме, за да види как автоматът лети към лицето му.
Остра болка прониза мозъка му. Краката му се подгънаха и болката изчезна в мига, когато всичко около него потъна в мрак и той се просна по очи на пода до своя помощник-капитан.
54.
— Ридли, Ридли, приятелю, влизай, влизай!
Гласът на Дебелака звучеше като пясък в миксер, докато приветстваше Банистър в своя телавивски апартамент за втори път само в продължение на няколко седмици.
— Благодаря, Оскар — отговори археологът и влезе със самоувереност, която явно му липсваше, когато беше идвал тук последния път.
Гузман го въведе във всекидневната, където слаб добре облечен арабин седеше зад едно бюро и преглеждаше някакви документи. Арабинът вдигна очи и огледа подозрително Банистър.
— Това е Алфар — Дебелака махна полупрезрително с ръка, — един от моите уредници. — Забеляза предпазливото изражение на Банистър и добави: — Не се тревожи, той е гроб.
Гузман отиде до любимото си кресло и се тръшна в него без капка грация.
— Е, какво е толкова важно, че ми се обади толкова скоро?
Банистър заговори тихо, подготвяше жертвата си за големия удар.
— Оскар, и двамата знаем много добре, че ловуването на историята е в най-добрия случай чиста спекула. Можем да търсим дни, месеци и дори години голямото откритие и въпреки всичко да останем с празни ръце. Разбира се, винаги има съпътстващи важни открития и понякога попадаме на нещо, което подхранва полета на въображението. Обаче повечето усилия обикновено завършват безплодно. Но съществува и шансът, когато звездите се подреждат в твоя полза и вадиш голям, много голям късмет, тоест откриваш истински подарък свише.
Наведе се напред за по голям драматизъм и впи поглед в очите на Дебелака.