— Оскар, вярвам, че съм на прага на подобно откритие.
— Чудесно. За какво става дума, момчето ми? — изхриптя Дебелака. — Не си играй с мен!
— Току-що се връщам от Лондон, където бях прескочил за кратко посещение. По случайност се обадих на един антиквар, с когото се познаваме от години. Наскоро купил множество предмети, откраднати преди години от архива на Англиканската църква — излъга той и отново замълча за по-силно въздействие.
— И?
— Част от материалите са накити и други ценни неща, намерени в Светите земи по време на кръстоносните походи. — Банистър огледа предпазливо помещението и сниши глас: — Сред тези неща е и оригиналният Опис.
Очите на Гузман насмалко да изскочат.
— Сигурен ли си?! — изграчи той. Опита се да прикрие вълнението си, но лицето му почервеня.
— Да — отвърна Банистър и извади ксерокопие на пергамента: преднамерено го беше направил замъглено. — Не видях оригинала, но той ме увери, че е автентичен.
Гузман оглежда листа няколко минути, без да каже и дума. Само шумоленето на хартията в треперещите му ръце нарушаваше тишината във всекидневната.
— Значи съществува — каза той приглушено. — Направо не мога да повярвам в Божията милост, че го има. — Изгледа сериозно Банистър. — Този антиквар… ще ми го продаде ли?
Банистър кимна.
— Като се има предвид каква покупка е направил, е принуден да разпродава нещата без много шум. Затова го е оценил само на пет милиона лири стерлинги.
— По дяволите! Пет милиона лири?! — викна Гузман и получи пристъп на кашлица. Успя да се съвземе, впи поглед в очите на Банистър и отсече: — Никога няма да платя толкова.
Банистър пребледня. Не беше очаквал подобен отговор.
— Оскар, предполагам, че по цената ще може да се преговаря — почна той. — Освен това антикварят обеща, че ще даде документа за радио въглеродно датиране, и то на свои разноски.
Оскар беше купувал артефакти от крадци и политици и знаеше много добре как да намали цената. Освен това разбираше много добре кога се опитват да го излъжат и лекото колебание в гласа на Банистър не остана незабелязано.
— Спри тук — каза Дебелака, надигна се тежко от креслото и излезе от стаята.
Върна се с дебела папка, седна отново и я отвори. Вътре имаше снимки в найлонови джобове. На снимките се виждаха древни артефакти на различна възраст и в различни стилове, малки и големи. Банистър разпозна статуи, съдове и барелефи, които струваха стотици хиляди долари. Гузман прелисти джобовете, извади няколко снимки и му ги подаде.
— Хвърли едно око.
— От твоята сбирка ли са? — попита Банистър.
— Да, от склада ми в Португалия.
Банистър заразглежда снимките. На първата имаше ръждиви мечове и върхове на копия. На втората — римски шлем с грива. На следващата снимка се виждаше тънък бронзов лист, върху който имаше орел, скорпион и няколко корони. Последната снимка показваше предмет, който Банистър не можеше да определи. Но явно беше метален, голям и някак извит на една страна, като че ли изкривен.
— Рядка колекция римски оръжия — каза Банистър. — Предполагам, че орелът и релефът със скорпионите и короните са част от бойно знаме?
— Браво, Ридли. Обаче не кое да е бойно знаме, а знакът на Палатинската школа, елитните римски телохранители на Константин Велики. А какво ще кажеш за последната снимка, приятелю?
Банистър отново огледа снимката, но накрая поклати глава.
— Не мога да кажа какво е това.
Гузман се усмихна победоносно.
— Това е бронзовият таран на римска галера. Като се вземе предвид големината му, вероятно е принадлежал на лигурийска бирема.
— А, да, сега разбрах. Таранът е бил смачкан от удар. Къде го намери?
— Беше забит в корпуса на друг кораб, кипърски пиратски кораб от четвърти век, ако може да се вярва на тази история. Пиратският кораб потънал в мека тиня, която го предпазила. Някои предмети бяха наистина учудващо добре запазени. Останките били претършувани от местните водолази много преди да се появят държавните археолози. Един богат колекционер си осигурил повечето находки преди държавата изобщо да разбере какво е намерено.
— Мога да позная кой е бил този богат колекционер — подхвърли Банистър с мазна усмивка.
Гузман се изсмя гърлено и отбеляза самодоволно:
— В този случай имах късмета да получа информация навреме.
— Оскар, това наистина са чудесни находки, но защо ми ги показваш?