— Нищо подобно — възрази Съмър. — Придобити са от Елена, майката на Константин Велики, през 327 година. Предметите в този Опис са били свещени и вероятно са изпратени на Константин, за да се отпразнува обръщането на Римската империя в християнството.
— Все още не мога да повярвам, че от всички възможни места сте го намерили точно в Англия — обади се Гън.
— Всичко е заради „Хампшир“ — обясни Съмър. — Очевидно фелдмаршал Кичънър се е сдобил с папируса, когато през седемдесетте години на деветнайсети век е участвал в проучването на Палестина. Значението му не е било разбрано чак до превода, който е направен няколко десетилетия по-късно. Джули Гудиър, специалистката по Кичънър, която помогна да намерим Описа, смята, че заради него Църквата може да е убила фелдмаршала.
— Можем да разберем опасенията им — вметна Джордино. — Намирането на урна с костите на Иисус сигурно ще причини доста сътресения.
— Получава се интересна връзка с находките в останките на отоманския, кораб, които също датират от времето на Константин и Елена — отбеляза Гън.
— Значи тези Исусови предмети са качени на римски кораб, отплавал от Цезарея? — попита Дърк.
— Да — каза Съмър. — Известно е, че Елена е била на поклонение в Ерусалим и че заявява, че е открила Кръста Господен. Късчета от него са разпръснати из църквите на цяла Европа. Друга легенда разказва как пироните от кръста са разтопени и втъкани в шлема и юздите на Константин. Значи Елена и кръстът са се прибрали без премеждия във Византия. Обаче тук — тя посочи Описа — тези неща не се споменават. Изглежда, са натоварени отделно и от векове са изгубени за историята. Представяте ли си какво въздействие би имало, ако можехме да видим изображение на Исус от натура?
Всички се замислиха над тази възможност. Всички, освен Дърк, чиито очи останаха впити в долния край на Описа.
— Цезарея — каза той. — От това тук става ясно, че пратката е потеглила под охраната на римски легионери.
— Ти нали работи точно там? — попита баща му.
Дърк кимна.
— Случайно да сте открили маршрута им, изсечен на камък? — попита Джордино.
— Не, но извадихме късмет и намерихме множество папируси от това време. Най-интересният разказва за залавянето и екзекуцията на кипърски пирати. Любопитното е, че изглежда малко преди да бъдат хванати пиратите са се сражавали с легионери. Професор Хазис, с когото работих, каза, че легионерите принадлежали към група, известна като Палатинската школа. Доколкото си спомням, били командвани от центурион на име Плаций.
Гън едва не падна от стола.
— Как… Как каза?
— Плаций или може би Плауций?
— Плавций? — попита Гън.
— Да, точно така. Откъде знаеш?
— Това е името, изписано на моята каменна плоча, имам предвид плочата, която намерихме в корабните останки. Надгробна плоча за Плавций, който бил загинал в морско сражение.
— Имате ли представа откъде се е взела? — попита Дърк.
Гън поклати тъжно глава, но Зибиг попита:
— Дърк, спомена, че пиратите били от Кипър, нали?
— Така поне пишеше.
Зибиг зарови в купчината листа и вдигна един с данни от изследванията.
— Римският сенатор, изписан върху златната корона — Артрий? Доктор Рупе изпрати исторически данни, които показват, че е служил за малко като губернатор на Кипър.
— Кипър е брънката, която досега изпускахме! — възкликна Пит. — Ако кипърските исторически анали са запазени, обзалагам се, че ще открием, че Траян, чието име беше на каменната плоча, също е бил на Кипър. И че може би е бил служител на Артрий.
— Точно така — съгласи се Джордино. — Сигурно губернаторът е наредил на Траян да издигне паметна плоча, след като златната корона е пристигнала по пощата.
— Да, но какво са правили короната и паметната плоча на отоманския кораб? — попита Дърк.
— Аз имам теория по въпроса — обади се Зибиг. — Доколкото си спомням, след падането на Византия Кипър остава дълго под венецианска власт. Обаче около 1570 година отоманците успешно нахлуват на острова, което по случайност отговаря на възрастта на нашите останки. Бих казал, че короната и останалите неща са били просто военна плячка, изпратена на тогава властващия в Константинопол султан.
— От Описа можем да съдим, че Плавций е получил от Елена задачата да придружи реликвите — намеси се Гън. — Каменната плоча от потъналия кораб и папирусите, намерени в Цезарея, потвърждават, че той е загинал в сражение с кипърски пирати. Възможно ли е всички тези събития да са се случили по време на едно и също плаване?