— Според мен членовете на Палатинската школа, подобно на преторианската гвардия, не може да са били далече от императорския център на властта, освен при някакви извънредни обстоятелства — каза Пит.
— Например като охраната на майката на императора по време на пътуването й до Ерусалим — каза Съмър.
— Това може да обясни златната корона — намеси се Джордино. — Може да е била награда за Артрий, губернатора на Кипър, в знак на благодарност за залавянето на пиратите, убили Плавций.
— Може да са същите пирати, задигнали реликвите? — предположи Гън. — Ето това е въпросът. Къде всъщност са попаднали реликвите?
— Направих кратко проучване на предметите, споменати в Описа — обади се Съмър. — Парченца от Кръста Господен могат да се намерят в множество европейски черкви, но не можах да открия никакви следи другите предмети да са били показвани някога.
— Значи са изчезнали заедно с Плавций — предположи Гън.
— В папируса от Цезарея пишеше, че пиратите били заловени и докарани в пристанището на собствения им кораб — включи се Дърк. — Палубата на кораба била изцапана с кръв и на борда били открити римски оръжия. Очевидно е, че те са се сражавали с Плавций, но не става ясно какво се е случило с неговия кораб. Съответно с реликвите.
— Което може би означава, че галерата на Плавций е била потопена — каза Пит.
При тези думи всички се оживиха, защото знаеха, че ако някой е способен да намери важни корабни останки, това е слабият мъж със зелените очи, седнал пред тях.
— Татко, можем да я потърсим, след като свършим със задачата си тук, нали? — попита Съмър.
— Това може да стане и по-скоро, отколкото си мислиш — изръмжа Гън.
Съмър го изгледа учудено.
— Турското министерство на околната среда ни съобщи, че са открили значително количество отпадъци, изхвърлени от голям химически завод в Чифлик, град близо до Хиос — обясни Пит. — Руди направи някои проучвания на теченията и, изглежда, има пряка връзка между отпадъците и мъртвите зони, които картографирахме в близост до корабните останки.
— Вероятност по-голяма от деветдесет и пет процента — потвърди Гън. — Турците любезно ни помолиха да дойдем отново след година и да вземем проби, но засега повече няма нужда да продължаваме проучванията.
— Означава ли това, че ще се върнем при корабните останки? — попита Съмър.
— Доктор Рупе се е заел да организира официални разкопки под патронажа на Истанбулския археологически музей — отговори Пит. — Предупреди ни да избягваме всяка работа по останките, докато не получи одобрение от културното министерство.
— Значи можем да се опитаме да намерим римската галера? — попита развълнувано Съмър.
— Точно се бяхме заели да направим оценка на малък район на юг оттук — отговори баща й. — Ще свършим с работата след два-три дни. Разбира се, стига нашият подводен апарат да работи — добави той и кимна към Гън.
— А, да, донесох резервните части — каза Съмър и подаде на Гън дошлите с нощния полет пратки. Той бързо разкъса опаковката на първата и възкликна доволно:
— О, ново електрическо табло! То ще ни върне в подводния свят.
Погледна втората пратка и я плъзна към Пит — тя беше адресирана до него.
— Добре, сега, след като отново ще разполагаме с миниподводницата, да се залавяме за работа и да довършим нашия турски проект — каза Пит с усмивка, — защото пътят до Кипър е дълъг.
След час капитан Кенфийлд насочи „Егейски изследовател“ през Дарданелите и след това на юг покрай турския бряг.
Щом излязоха от пристанището, Пит се върна в каюткомпанията, седна и отвори колета.
— Домашни сладки? — попита Джордино, докато се настаняваше срещу него.
— Не съвсем. Накарах Хайрам да проучи „Отоманска звезда“ и „Султана“.
Хайрам беше Хайрам Йегер, компютърният експерт на НАМПД. В сградата на националната агенция във Вашингтон той управляваше свръхмодерен компютърен център, който следеше подробни данни за времето в цял свят. Йегер беше умел хакер и щом се наложеше, не се колебаеше да използва всички разрешени и неразрешени източници на информация.
— Точно тия два кораба бих искал да видя на морското дъно — отбеляза Ал. — Открил ли е нещо интересно?