— Няма ли да дойдеш с нас?
— Още не съм си свършил работата — отговори командосът. — Веднага се спуснете и поемете към брега. Късмет!
Хамет се опита да му благодари, но Ласло бързо затвори вратата. Щом видя, че всички са си сложили коланите, капитанът се обърна към помощника си:
— Зев, спускай ни!
Зев дръпна една ръчка, която освободи външните скоби, и спасителната лодка се понесе надолу към водите зад кърмата на танкера. Носът й разсече водата и тя потъна на метър-два под нея. Едва беше изскочила на повърхността, когато синята яхта се появи отново и пак се чу автоматична стрелба. Разликата беше, че сега тя не идваше от яхтата.
Скритият зад планшира на кърмата Ласло пусна два къси откоса със своя автомат М-4. Целеше се в двамата стрелци, свити на носа на яхтата. Откосите убиха единия на място, другият се размина само с уплаха и бързо се вмъкна в каюткомпанията на яхтата.
Мария, която стоеше на мостика, наблюдаваше случващото се с нарастващ гняв. Погледна си часовника и изкрещя на капитана:
— Има още време. Мини до стълбата!
— А спасителната лодка? — попита той.
— С тях ще се оправяме после.
Яхтата се стрелна напред, изчезна от погледа на Ласло и се доближи до спуснатата стълба. Мария бързо нареди на двама от еничарите да се качат на танкера.
— Аз ще отида да обезопася мостика — каза Фарзад, извади глока си и тръгна към вратата на рубката.
Мария кимна.
— Добре. И се погрижи танкерът да стигне до брега.
Ласло надникна през релинга точно в момента, когато яхтата се отделяше от спуснатата стълба. Един стрелец от яхтата го забеляза, откри огън и Ласло се хвърли зад планшира. Вдигна глава и изруга, защото видя двамата еничари да стъпват на палубата и да се хвърлят зад надстройките.
Ласло запълзя към големия шпигат за оттичане на морската вода и се сви в него. Разбира се, това не беше най-добрата отбранителна позиция, но беше сигурен, че нападателите не са го видели и че може би ще успее да ги изненада.
Излезе прав. Изчака търпеливо, докато еничарите решиха да се придвижат към кърмата, и то заедно. Когато и двамата излязоха на палубата, Ласло вдигна автомата и стреля. Единият падна мъртъв, а другият успя да се хвърли зад една преграда, преди израелецът да успее да стреля втори път.
Сега и двамата бяха приковани в укритията си и си разменяха къси откоси, надявайки се с един успешен изстрел да видят сметката на противника.
На мостика Пит се опитваше да не обръща внимание на стрелбата, докато държеше щурвала за пълен завой. Обаче не изпускаше от поглед яхтата и местоположението й. При един от тези погледи видя от яхтата да слиза и трети човек, който се качи на борда след еничарите и изчезна към предната палуба, преди Ласло да започне да стреля.
Пит се огледа за някакво импровизирано оръжие. Надникна за миг от страничния прозорец и видя, че еничаринът, който стреляше по Ласло, е залегнал точно под мостика. Бързо свали пожарогасителя от стената, наведе се през прозореца, прицели се и го хвърли.
Импровизираният снаряд пропусна главата на наемника, но го удари в гърба и рамото. Стрелецът се стресна по-скоро от изненада, отколкото от болка, и инстинктивно се надигна и погледна нагоре, за да види кой го е нападнал.
На шест метра от него Ласло го видя в мерника на автомата и натисна спусъка. Изстрелът не предизвика гърчове и фонтани кръв, просто еничаринът падна мъртъв на палубата, а корабът беше обгърнат от внезапна смущаваща тишина.
75.
Мостикът изглеждаше празен. Фарзад влезе през вратата откъм задната стълба, видя, че бреговата ивица на Султанахмет преминава хоризонтално над носа, и пристъпи към щурвала, за да прекъсне завоя на танкера.
— Хайде да не пипаме точно сега руля, а? — каза Пит и излезе иззад конзолата откъм левия борд. Държеше ракетния пистолет, който беше извадил от сандъка за спешни случаи.
Фарзад го изгледа с изненада, после очевидно го позна и изненадата се смени с гняв. Гневът обаче премина в насмешка, когато хвърли поглед на оръжието му.
— Много исках да се срещнем отново — каза Фарзад с дълбок глас и рязко вдигна глока.
Пит дръпна спусъка на ракетния пистолет. Сигналната ракета излетя от цевта и удари Фарзад в гърдите в облак от искри. Дрехите му пламнаха, а ракетата падна на земята, започна да се върти и след секунда избухна, изпълвайки щурманската рубка с огън и дим.