— Е, поне не е на турски — измърмори той и бързо заоглежда таблото.
Намери ключ с надпис „динамо“ и го щракна на позиция „включено“. Дълбоко буботене разтърси палубата, когато големият генератор на драгата заработи. Морякът на вахта се втурна към задните прозорци на мостика, втренчи се в Джордино на пулта за управление на драгата и след миг виковете му се разнесоха от монтираната на тавана радиостанция. Джордино спокойно я изключи, преди да погледне наляво.
Високият нос на танкера току-що беше започнал да излиза изпод моста само на стотина метра от драгата. Джордино заряза опитите си да разгадае надписите на холандски и започна трескаво да натиска бутоните поред. Някой от многото включи режещата глава и тя се завъртя със заплашителен вой. Телескопичното рамо, на което беше монтирана, се простираше хоризонтално от кърмата на драгата на почти двайсет метра над водата — прекалено високо за онова, което беше намислил Пит.
— Какво правиш? — попита някой зад гърба му.
Джордино се обърна и видя нисък набит мъж с чорлава глава да се качва към малката кабина. Беше по пижама, наметнал някакво тънко яке. Джордино спокойно вдигна ръка и посочи с пръст.
— Погледни!
Инженерът проследи пръста му и се втрещи, като видя, че „Даян“ се носи към драгата. Понечи да каже нещо, докато се обръщаше отново към Джордино, но го посрещна юмрук в брадичката. Холандецът омекна като мокър макарон. Джордино сръчно го подхвана и го сложи внимателно на пода.
— Съжалявам, приятелю, сега не е време за любезности — каза на изгубилия съзнание мъж и отново насочи вниманието си към пулта за управление. Сянката на танкера вече се плъзгаше върху драгата. Джордино забеляза отстрани малък лост, бутна го надолу и с огромно облекчение видя как краят на телескопа изведнъж започна да се спуска към водата. Не пусна лостчето, докато режещата глава не се потопи във водата почти напълно, а режещите дискове не започнаха да разпенват вълните.
Танкерът беше само на двайсетина метра. С чувство на безсилие Джордино загледа как се приближава: знаеше, че не може да направи нищо повече.
78.
Пит знаеше, че това е отчаян риск, но не разполагаше с никакви други възможности. Просто не му беше останало време да изведе танкера на безопасно място в открито море, а сега, когато двигателят беше отказал, нямаше начин да избегне гъсто населеното крайбрежие на Истанбул. Дори танкерът да избухнеше в центъра на Златния рог, пак щяха да загинат хиляди хора. Единствената му надежда беше да потопи поне част от експлозивите, така че да намали разрушителното им въздействие.
И тук на сцената се появяваше „Ибн Батута“. Пит знаеше, че режещата глава може да разпори танкера като отварачка за консерви. Обаче трябваше да докара танкера до нея, за да се получи. Ако се приближеше прекалено, масата на големия плавателен съд щеше да откъсне телескопичното рамо на режещата глава. А ако се окажеше твърде далече, тя нямаше да може да разреже корпуса на танкера.
Докато се промъкваше по инерция под моста, той погледна над носа към драгата. Макар режещата глава да беше още високо над водата, видя, че дисковете се въртят, и разбра, че Джордино е взел нещата в свои ръце. Леко коригира курса с щурвала, после надникна от страничния прозорец. Тъй като беше високо, не виждаше водата покрай бордовете на танкера. Това само увеличаваше трудността на задачата. Той се опита да не мисли, че разполага само с една-единствена възможност и че ако не успее…
С облекчение видя телескопичното рамо да потъва във водата. Малко по-късно видя и Джордино до кърмовия релинг — махаше му да приближи танкера още. Пит завъртя щурвала още няколко деления дясно на борд. Танкерът се приближи още малко и Джордино вдигна ръка с палец и показалец, образуващи известното на всички „Окей“.
Пит остави щурвала и отиде до страничния прозорец, за да наблюдава удара. Зад гърба му изведнъж се разнесе рев на двигатели и пронизителните крясъци на жена. Той погледна надолу и видя проснатия на палубата до стълбата Ласло и малката локва кръв до гърдите му. А под Ласло видя яхтата, която правеше отчаяни опити да се измъкне от клопката.
Пит някак отсъстващо се запита защо яхтата още се мотае наоколо, но реши, че не си заслужава труда да мисли по въпроса. Затова се обърна към драгата и наближаващия момент на истината.