Танкерът бързо се накланяше надясно. Щеше да се наложи да скочат от стълбата или, ако е нужно, от релинга, но и в двата случая нямаше да е отвисоко.
Когато стигна до Ласло, с изненада видя, че яхтата още е до танкера. Поради наклона можеше да гледа право в нея и видя, че стълбата е забита в предната й палуба. По-интересна обаче беше Мария, която стоеше на носа и стреляше по извития метал на стълбата.
Забеляза Пит да наднича отгоре, стреля по него и изкрещя:
— Умри!
Обаче американецът се оказа частица от секундата по-бърз и се хвърли до Ласло на палубата. Куршумът изсвири над главата му.
— Хайде, лейтенант, време е да намерим друг изход — каза му той.
Ласло с мъка се обърна към него и го погледна с празен поглед.
— Дръж се, партньоре — окуражи го Пит.
И без да обръща повече внимание на туркинята, задърпа израелеца след себе си. Мария пак започна да стреля, но не успя да ги улучи и Пит скоро успя да измъкне Ласло от опасната зона. Командосът сякаш се съвзе малко и го накара да му помогне да се изправи. След тях по палубата беше останала кървава следа.
Танкерът изведнъж се люшна и се наклони на повече от трийсет градуса надясно. Пит веднага осъзна, че сега най-голямата опасност за тях не са експлозивите.
— Можеш ли да се изкатериш с мен?
Коравият командос кимна, хвана се за Пит за опора и тръгна по наклонената палуба с несигурни крачки.
Зад тях Мария продължаваше да стреля, за да освободи яхтата от огънатите отломки на стълбата. Още няколко добре прицелени куршума и металът поддаде, допълнително извит и опънат от потъването на танкера.
Най-накрая свободна, Мария презрително изгледа танкера от носа на бавно потъващата яхта. Танкерът щеше да отмине доста нататък, преди да избухне, и тя щеше да успее да стигне до мостика, където щеше да е в по-голяма безопасност. А Пит и Ласло щяха да умрат заедно с танкера.
Може би щеше да се окаже права, но не беше взела предвид отмъстителната ярост на самата „Даян“.
81.
От двайсетия етаж на небостъргача на източния бряг на Босфора Озден Челик наблюдаваше развитието на събитията с нарастващ ужас. Едва беше успял да различи очертанията на танкера, когато на разсъмване започна да наближава Истанбул, но с издигането на слънцето панорамната му гледка се разшири до извисяващите се в небесата минарета на Сюлеймание, ясно очертани от другата страна на пролива.
Той фокусира монтирания на тринога бинокъл с голямо увеличение върху танкера точно в момента, когато спасителната му лодка пльосна във водата зад кърмата. Наблюдаваше смаян как отвлеченият кораб мина под моста Галата и как „Султана“ плава до него, видя и престрелката. Сърцето му заблъска, когато видя танкерът да прави широк завой и да се появява отново зад моста.
— Не, ти трябва да се блъснеш в брега срещу джамията! — изруга той бавния танкер.
Безпокойството му нарасна, когато Мария не отговори на няколкото му опита да се свърже с нея по телефона. Когато танкерът зави, той изгуби яхтата от поглед, защото високият корпус я скриваше.
Беше затаил дъх. Надяваше се, че яхтата се е отделила от танкера и е потеглила към открито море, за да избегне взрива. Очите му насмалко да изскочат от ужас, когато „Даян“ се насочи право към драгата, зави и се видя, че яхтата все още е като залепена за десния й борд.
Челик фокусира бинокъла върху яхтата и видя сестра си на носа. Тя стреля първо по танкера, после по металната стълба. Челик видя как танкерът се наклони опасно над главата й.
— Бягай от там! — изкрещя на сестра си, въпреки че ги деляха цели две мили.
Гледаше ставащото с нарастващ ужас. Мария най-сетне успя да освободи яхтата от хватката на желязната стълба, но не успя да стигне далеч. Челик нямаше представа, че яхтата е изгубила витлата си и че също потъва. Смаян от случващото се, той не можеше да си обясни защо яхтата продължава да стои близо до опасно наклонения танкер.
От наблюдателницата си високо над залива не можеше да чуе зловещата симфония от пукот и скърцане, които се носеха от търбуха на танкера, когато центърът на тежестта му се измести. Нахлуването на вода в дясната половина на „Даян“ направи наклона й толкова голям, че левият борд се издигна във въздуха като стръмна планина.
Релингът на десния борд докосна водата и огромният танкер полегна на една страна за няколко секунди. „Даян“ би трябвало да се строши на две или просто да изчезне под водата, но вместо това се завъртя още веднъж, сякаш за да й ръкопляскат.