Застаналата на носа на яхтата Мария почувства как сянката на извисяващия се над нея танкер я покрива, когато той започна да се преобръща. Яхтата бе само на няколко метра от „Даян“. Нямаше да успее да се измъкне от разрушителния удар.
Туркинята вдигна ръце, сякаш се опитваше да задържи стоварващия се върху нея танкер, който я размаза като насекомо, повлече яхтата в дълбините и същевременно вдигна триметрова вълна, която се понесе към брега и подметна драгата „Ибн Батута“ като кану. Черното, покрито с ракообразни дъно на танкера лъсна във въздуха. Приглушени трясъци на чупещи се водонепроницаеми прегради се носеха из туловището на кораба, докато корпусът му бавно започна да потъва откъм носа.
Скован от шок, Челик гледаше безмълвно смъртта на сестра си. Изведнъж потрепери, блъсна триногата с бинокъла настрани, рухна на килима и заплака неудържимо.
82.
Челик не беше единственият, който гледаше ужасен как танкерът се преобръща. Джордино тъкмо се спускаше на палубата на „Куршум“, когато чу трясъка на смазаната яхта. Бързо затвори задния люк, преди вдигнатата от танкера вълна да се стовари върху „Ибн Батута“ и да отнесе „Куршум“ настрана от драгата.
Бързо запали двигателите и се насочи към танкера. Мислеше с тревога за Пит, който му беше помахал от мостика само преди минутка. Надстройките сега бяха дълбоко под водата и единственото, което се виждаше, беше безжизненото дъно на обърналия се израелски танкер.
Пренебрегвайки опасността, че „Даян“ може да избухне всеки момент, Ал се понесе покрай нея. Изненадващо много малко отломки и отпадъци бяха изплували от обърналия се кораб, затова можа да мине бързо с подводницата и да провери за хора. Знаеше, че Пит е като делфин във водата. Ако беше оцелял при обръщането, имаше надежда, че е успял да изплува встрани.
Стигна до потопения нос. Не му пукаше, че танкерът ще избухне след по-малко от две минути. Във водата пред носа нямаше хора. Той го заобиколи и пое към кърмата. Със свито сърце си помисли, че може би приятелят му не е успял да оцелее.
Изведнъж забеляза две въжета, проточени по корпуса. Странно, но като че ли идваха от потъналия ляв борд, вървяха нагоре по корпуса и бяха прехвърлени през кила близо до винта. С проблясък на надежда в сърцето Джордино рязко ускори и заобиколи широката кърма, която сега се издигаше високо във въздуха.
Въжетата висяха високо от кила, но иначе корпусът беше празен. А след това, само на петдесетина метра по-нататък, Ал видя във водата двама души. Направи завой и се приближи на скорост. С радост видя, че единият е Пит, който влачеше ранения Ласло настрани от танкера.
Джордино се приближи още, след това умело даде на заден, та подводницата да застане до тях. Пит помогна на Ласло да се покатери на баластната цистерна, след това извика на Джордино, който се готвеше да отвори люка:
— Няма време! Давай пълен напред. Да се махаме от тук!
Джордино кимна, изчака Пит да се качи на палубата и да прегърне здраво Ласло и едва след това даде газ. Двамата залитнаха назад от ускорението, когато „Куршум“ се стрелна напред. Джордино зави и се понесе към моста Галата — най-близкото възможно укритие.
„Куршум“ беше на стотина метра от моста, когато над залива се понесе дълбок тътен. Макар една част от изкуствения тор и октогена да беше паднала на морското дъно, по-голямата част от взривното вещество бе останало в двете разрязани цистерни под предната палуба. Обаче, тъй като корабът бе започнал да потъва откъм носа, те се оказаха изцяло под вода, която до голяма степен намали силата на взривната вълна.
Чу се бърза поредица подводни взривове, когато различните капсул-детонатори започнаха да избухват, и накрая един силен общ взрив разкъса корпуса на танкера.
Трясъкът заеча между хълмовете и из улиците на Истанбул. Изпод обърнатия танкер се надигна висок фонтан, който изстреля късове желязо и отломки на трийсет метра височина. Назъбените парчета метал западаха в радиус от триста метра подобно на смъртоносен дъжд.
Обаче ужасният взрив се оказа относително безопасен. Заради ъгъла, под който се беше обърнал танкерът, взривната вълна се насочи към открито море. Последната промяна на курса от Пит беше насочила „Даян“ далеч от брега.
Чу се пронизително скърцане и разрязаното парче корпус се откъсна. Носът бързо потъна на дъното, а остатъкът от корпуса остана още няколко мига над водата, преди и той да се насочи на там.