Пит се усмихна тайнствено на новоизпечения капитан.
— Надявам се, едно божествено откровение.
Четвърта част
Описът на Провидението
86.
Сейнт Джулиан Пърлмутър току-що се беше отпуснал в огромното си меко кресло, когато телефонът започна да звъни. Любимото му място за четене беше направено по поръчка, за да поема сто и осемдесетте му килограма живо тегло. Той стрелна поглед към близкия стоящ часовник и забеляза, че вече е почти полунощ. Протегна се покрай високата чаша с портвайн и вдигна слушалката.
— Джулиан, как си? — каза познат глас.
— Ха, и това ако не е спасителят на Константинопол! — отговори Пърлмутър с гръмовития си глас. — Четох с голям интерес за твоите подвизи в Златния рог. Надявам се, че не си пострадал?
— Не, всичко е наред — отговори Пит. — Между другото, днес се нарича Истанбул.
— Глупости. Той си е Константиновград от повече от хиляда и шестстотин години, защо ни е да го променяме?
Пит не можа да не се засмее на довода на своя приятел.
— Надявам се, че не съм те събудил.
— Не, току-що се бях настанил да почета дневниците на капитан Кук от първото му плаване из Тихия океан.
— Някой ден трябва да идем да видим дали е останало нещо от „Индевър“ — подхвърли Пит.
— О, това би била една много благородна мисия — отговори Пърлмутър. — Е, Дърк, къде си и защо се обаждаш толкова късно?
— Току-що пристанахме в Лимасол, Кипър, и попаднах на една загадка, за чието решаване се нуждая от помощта ти.
Огромният брадат мъж примижа доволно. Беше един от най-изтъкнатите морски историци на света и изпитваше за морските загадки глад, който многократно надвишаваше глада му за качествена храна и благородни питиета. Тъй като с Пит се познаваха отдавна, Сейнт Джулиан знаеше, че винаги, когато неговият приятел го търси, ще му предложи нещо примамливо.
— Хайде, казвай — подкани го Пърлмутър с дълбокия си бас.
Пит започна да му разказва за останките от турския кораб и находките от римско време, а след това премина на историята за Описа и неговото съдържание.
— Честна дума, това наистина е епически товар — отбеляза Пърлмутър. — Жалко, че много малко от описаното, ако изобщо е възможно, би могло да оцелее под водата.
— Да, най-вероятно би било да оцелее урната.
— Ха, със сигурност ще разбуташ гнездото на осите с това твърдение.
— Сигурно. Но ако нещо от тези неща съществува, си заслужава да бъде намерено — отговори Пит.
— Прав си. Обаче дори без товар една запазена римска галера би била сама по себе си великолепно откритие. Разполагаш ли с някаква изходна точка, откъдето да започнеш търсенето?
— Точно затова ти се обаждам — каза Пит. — Надявам се, че може би знаеш нещо за корабни останки с неустановен произход покрай южното кипърско крайбрежие. Сигурно ще ни помогнат и данни за историческите търговски пътища около острова.
Пърлмутър са замисли.
— Имам няколко източника, които може да ни предложат известна помощ. Дай ми няколко часа и ще видя какво мога да направя.
— Благодаря, приятелю.
— Ей, Дърк — продължи Пърлмутър, преди да затвори, — имаш ли представа, че Кипър се слави като производител на едни от най-хубавите вина в Римската империя?
— Стига бе.
— Чувал съм, че чаша „Командария“ имала същия вкус като преди две хиляди години…
— Джулиан, бъди сигурен, че ще ти намеря една бутилка.
— Дърк, ти си добър човек. До скоро. — Пърлмутър затвори телефона, отпи голяма глътка портвайн, наслаждавайки се на плътния сладък букет, надигна огромното си тяло и се отправи към стигащите до тавана лавици, съдържащи безброй книги с морска тематика, и си затананика, докато оглеждаше заглавията.
Сателитният телефон на „Егейски изследовател“ започна да звъни след по-малко от два часа. Обаждаше се Пърлмутър.
— Дърк, досега успях да открия само нещо дребно, но все пак може да бъде някакво начало — извинително каза историкът.
— Всичко ще ни е от полза — успокои го Пит.
— Става дума за корабни останки от четвърти век. През шейсетте години са открити от водолази аматьори.
— Римски ли са?
— Не съм много сигурен. Археологическият доклад, с който разполагам, е доста остарял, но вътре се говори за намирането на римски оръжия между останалите находки. Както знаеш, за римляните Кипър никога не е имал особено военно значение, а по-скоро е бил източник на мед и зърно. И разбира се, вино. Така че наличието на оръжия в тези останки може да е важно.