— Въпреки че вероятността е малка, си заслужава да хвърлим един поглед. Къде са останките?
— Натъкнали се на тях пред град Писури, който се намира близо до вас на южното крайбрежие. Намерили са кораба на около четвърт миля от плажа. Попаднах на още данни, че през деветдесетте мястото било отрасти разкопано, а находките са изложени в Окръжния археологически музей в Лимасол.
— Това е чудесно. А местоположението съвпада ли с римските търговски пътища?
— Всъщност търговските кораби от онова време, които са идвали от Юдея, са щели да се придържат към левантинското крайбрежие по пътя си към Константинопол. Същото важи и за римските галери, които са предпочитали да се придържат към крайбрежната ивица, за да плават в по-спокойни води. Но не бива да се забравя, че нашите познания за мореплаването по онова време са доста ограничени.
— Това означава, че може би изобщо не са имали намерение да плават към Кипър — отбеляза Пит. — Благодаря, Джулиан, ще огледаме тези останки.
— А аз ще продължа да ровя за още информация. Междувременно — успех в търсенето.
Пит затвори телефона и се обърна към двете си деца, които тъкмо бяха дошли на мостика с раници на гърба.
— Значи си тръгвате, преди да сме почнали издирването?
— Намери ли откъде да започнеш? — попита Съмър.
— Милият господин Джулиан Пърлмутър току-що ми даде изходна координатна мрежа.
— Убедих Дърк да дойде да ми помогне при ровенето в архивите — каза Съмър. — Реших, че си заслужава да проверим дали можем да открием някакви споменавания на Описа или може би история на пиратството в тия води. Нали нямаш нищо против, ако се забавим ден-два?
— Не, разбира се. Откъде ще започнете?
— Честно казано, още не сме установили местните източници, откъдето да започнем — каза тя. — Имаш ли някакви предложения?
Пит не можа да сдържи усмивката си, като я видя как жадно погледна бележките, които си беше водил по време на разговора с Пърлмутър.
— По чиста случайност — отговори той — зная точно къде трябва да отидете.
87.
Окръжният археологически музей в Лимасол се намираше в модерна сграда в източната част на градския център, недалеч от живописния общински парк. В трите крила на музея в прости стъклени шкафове бяха изложени различни съдини, някои датиращи отпреди две хиляди години преди Христа. Съмър тъкмо се любуваше на теракотени фигурки от бронзовата епоха, когато дойде музейният уредник.
— Добър ден, аз съм Георгиос Данелис. С какво мога да ви помогна?
Двамата се представиха и Съмър каза:
— Интересуваме се от потъналия през четвърти век кораб пред Писури.
— А, да, корабните останки пред Писури — кимна Данелис. — Находките са изложени в помещение номер три.
И докато ги водеше натам, попита:
— В Британския музей ли работите?
— Не, за Националната агенция за морско и подводно дело — отговори Дърк.
— О, извинете. Преди няколко дни дойде един човек, който се интересуваше от същите останки и находки, затова си помислих, че може да сте от музея.
Спряха пред голяма витрина, пълна с множество предмети. Повечето бяха керамични кутии, но имаше много дървени отломки с ръждясали останки от панти.
— Какво можете да ни кажете за кораба? — попита Съмър.
— Датира от първата половина на четвърти век — отговори Данелис и посочи една малка потъмняла сребърна монета на долната лавица. — На този римски денарий, намерен сред останките, е изобразен император Константин с лавров венец, което сочи, че корабът е потънал около 330 след Христа.
— За римска галера ли става въпрос? — намеси се Дърк.
— Когато са открили останките, е имало някои предположения в тази насока, но повечето специалисти смятат, че става дума за търговска галера. Пробите от дървените отломки показват, че е построена от ливански бор, което подкрепя тази хипотеза. — Той посочи рисунката на плавателен съд с висок нос и две квадратни платна на стената. — Археолозите смятат, че става дума за търговски кораб, превозвал зърно или зехтин.
Дърк посочи проядена от ръжда дръжка на меч, натикана зад едно глинено гърне.
— Значи на борда е имало оръжие?
Уредникът кимна.
— Да. Мисля, че е имало много повече останки, но за съжаление тази дръжка е единственото, което намерихме. Наложи се археолозите да проведат ускорени разкопки, понеже се установи, че мястото се ограбва систематично от иманяри. Казват, че преди да дойдат археолозите, сред корабните останки са намерени множество оръжия.