— Не. Няма нужда. Първо, е обран до шушка, второ, това не са нашите останки.
— Как може да си толкова сигурен? — удиви се Руди.
— Обади се Съмър. С Дърк са видели находките в лимасолския музей. Археолозите, които са разкопали галерата, са сигурни, че не е римска. Дърк смята, че може да е вторият пиратски кораб, намесен в нападението срещу римската галера. Може и да се гмурнем по-късно, макар че според Съмър корабът е бил обран напълно още преди идването на археолозите.
— Значи ще използваме тези останки за начална точка? — попита Гън.
— Да. Това е най-доброто, с което разполагаме — отвърна Пит. — Ако пиратският кораб е стигнал тук до брега и се е разбил, можем само да се молим римската галера да е някъде наоколо.
— Добре де, тогава да продължим с търсенето — заяви Джордино. — Както се казва, и Рим не е бил построен за един ден.
89.
Пътуваха на изток по единствената крайбрежна магистрала от Лимасол. Дърк беше отстъпил волана на Съмър — нали се беше върнала наскоро от Англия. В Кипър, през първата половина на двайсети век колония на британската Корона, все още почти всичко напомняше за британското управление. Английски се говореше почти навсякъде, валутата в южната половина на острова бяха британските лири, преди страната да влезе в Европейския съюз, а движението беше ляво.
Съмър зави по хубаво павирания път към вътрешността и Никозия. Когато наближиха източното подножие на планината Тродос, шосето започна леко да се изкачва между безлюдни хълмове. След известно време стигнаха до тясно асфалтирано кръстовище. Пътят започна стръмно да се извива нагоре, по склоновете на малка планина, на чийто връх се издигаше манастирът Ставровуни.
Съмър спря наетия автомобил на малкия паркинг в подножието на манастира. Минаха покрай пуст пропускателен пункт и започнаха да се изкачват по дървена стълба към върха. Наблизо беше седнал задрямал просяк с окъсани дрехи и широкопола шапка, отпуснал глава върху коленете си. Братът и сестрата минаха покрай него на пръсти, след това поеха по стълбата, която извеждаше в земите на манастира, откъдето се откриваше несмущавана от нищо гледка към цялата югоизточна половина на острова. В предния двор ги посрещна монах със сериозно лице и вълнено расо.
— Добре дошли в Ставровуни — поздрави ги той. После се обърна към Съмър. — Може би не знаете, но ние тук сме последователи на атонското православие и за съжаление не допускаме в манастира жени.
— Доколкото разбрах, ако не е била една жена, вас нямаше да ви има тук — отговори дръзко тя. — Името Елена не ви ли напомня нещо?
— Съжалявам.
Съмър направи гримаса на монаха, после се обърна към Дърк.
— Тогава аз ще остана тук и ще разгледам стенописите — тя кимна към изрисуваната манастирска ограда, — а ти се наслади на обиколката.
Дърк се наведе към сестра си и прошепна драматично:
— Ако не се върна до час, значи съм решил да се подстрижа за монах.
След това остави кипящата от гняв Съмър да виси на двора, обърна се и последва монаха през дървената врата.
— Може ли да ми разкажете нещо повече за ролята на Елена и манастирската история? — попита той.
— В древни времена на върха на планината е имало гръцки храм. Когато света Елена пристига на острова след поклонничеството си до Светите земи, храмът отдавна е изоставен. Говори се, че нейното пристигане слага край на суша, продължила трийсет години. Докато е на острова, сънува сън, в който й се нарежда да издигне черква на името на Кръста Господен. Ако не знаете, Ставровуни означава „Кръстова планина“. И значи тя издига черквата и оставя в нея като реликва кръста на покаялия се разбойник, както и парченце от Кръста Господен, които донася от Ерусалим.
Монахът въведе Дърк в малката черква и го преведе покрай огромен дървен иконостас до олтара. На олтара стоеше голям дървен кръст със сребърен обков. Златна кутийка, вградена в него, съхраняваше малко парче дърво.
— През вековете черквата е била разрушавана много пъти — продължи монахът. — Първо от мамелюците, после от турците. За жалост е останало много малко от даренията на света Елена, освен това свято късче от Кръста Господен.
— Чували ли сте за някакви други Христови реликви, които Елена може да е оставила на Кипър? — попита Дърк.
Монахът се почеса по главата.
— Не, не съм чувал за подобни реликви. Обаче не е лошо да говорите с брат Андрей. Той е нашият летописец. Елате да проверим дали си е в килията.