Банистър също успя да се скрие. В суматохата, която предизвика хвърленото от Пит копие, успя да изпълзи зад ниските скали, като заради раните си ту губеше съзнание, ту се свестяваше. Арабите така или иначе не му обръщаха особено внимание, защото ги беше повече грижа да отмъстят за смъртта на своя другар.
— Качи се на кораба откъм кърмата — заповяда Закар на втория стрелец, след като провери дали пронизаният е още жив. — Аз ще мина откъм носа.
Арабинът взе диодното фенерче на мъртвеца и тръгна към носа на галерата, без да изпуска от внимателния си поглед палубата над главата си.
Пит беше видял само трима въоръжени мъже и се надяваше да няма и други. Нямаше представа кои са, но готовността им да убиват беше очевидна. Знаеше какво означава това — щеше да се наложи да се бие до край.
В сумрачната светлина огледа палубата от кърмата до носа и забеляза люкове към палубата на гребците. Тръгна към кърмата, но преди това взе един меч и един щит. Щитът му се стори необичайно тежък и когато го обърна, видя прикрепени към задната част три къси стрели. Бяха стрели за хвърляне — в късната империя ги бяха давали на войниците като метателни оръжия. Бяха дълги около трийсет сантиметра, в центъра имаха оловна тежест, а бронзовото острие беше назъбено. Пит пъхна ръка в ремъците на щита, прекрачи строшената мачта и тръгна към кърмата.
Чуваше стъпките на двамата араби, които се опитваха да се качат на кораба, докато вървеше към задната палуба и издигнатата кормчийска част. Препъна се в останките на римски легионер и едва не падна през люка за долната палуба. Наруга се наум за шума, който бе вдигнал, но случката му подсказа една идея.
Взе меча и го заби в дървената палуба така, че да стои изправен. След това вдигна скелета, наниза го на ефеса на меча и го зави с изгнилия плащ, който лежеше под костите. Видя едно строшено копие наблизо, взе го и го пъхна през костите на скелета, като скри дръжката в плаща и остави острието да стърчи заплашително. В сумрака древният воин приличаше на жив.
Чу трополене, когато стрелецът се прехвърли на издигнатата палуба на кърмата, бързо се оттегли при падналата мачта, прекрачи я и се скри в сянката на дебелия край. Тихо откачи трите метателни стрели, бръкна в джоба си, извади една монета, стисна я в ръка и зачака.
Стрелецът се придвижваше бавно, оглеждаше внимателно главната палуба за подозрителни сенки, преди да се спусне долу. После слезе по една от двете стълби, които водеха до горната палуба — за късмет на Пит, по по-близката до него.
Пит чакаше търпеливо и когато стрелецът наближи, изви ръка и само с движение на китката запрати монетата. Тя падна, където се целеше, близо до скелета, и заподскача по смълчаната палуба.
Изненаданият стрелец веднага се извъртя по посока на шума и забеляза смътната фигура с копие в ръката. Веднага заби два куршума в скелета и пред смаяните му очи той се разпадна на прах. Изненадата му обаче не трая дълго, защото Пит вече се беше изправил и от около шест метра запрати метателната стрела.
С изненада установи, че древното оръжие е много добре уравновесено — улучи стрелеца в хълбока. Мъжът изстена от болка и се завъртя, по случайност избягвайки втората стрела, която само го бръсна по гърдите. Без да откъсва очи от Пит, арабинът се опита да извади стрелата, но не успя, защото и третата полетя към него. Той инстинктивно се дръпна, за да я избегне, но под краката му зейна празнина.
С писък се строполи в люка. Чу се ужасният пукот на строшени кости, след това настъпи мъртвешка тишина.
— Али? — повика Закар от носа. Обаче нямаше кой да му отговори.
96.
За втори път само, за няколко минути Съмър трябваше да взима решение на живот и смърт. Дали да се върне, или да продължи напред? Нямаше представа кога таванът се е спуснал под водата. Може би преди метър-два, а може би преди петдесет? Обаче трябваше да плува срещу течението и колкото и да беше слабо, тези петдесет метра щяха да й се сторят километър. Този път се вслуша в инстинктите си и бързо взе решение. Ще продължи напред.
Със загребване и ритане се стрелна под водата, като от време на време с ръце и глава удряше каменните стени. След всяко второ загребване вдигаше ръка, надяваше се, че ще попадне на някаква вдлъбнатина, където ще намери глътка въздух. Обаче всеки път напипваше камък. Сърцето й започна да бие по-силно и трябваше да се пребори с рефлекса да издиша. Обхвана я паника. Откога беше под вода? Минута или две? Струваше й се цяла вечност. Но какъвто и да беше отговорът, знаеше, че по-важното е колко още може да издържи.