Опита да плува по-бързо, но имаше усещането, че движенията й са като в забавен кадър, защото мозъкът се бореше за кислород. Ръцете и краката й започнаха да парят, защото въздействието на хипоксията изсмукваше мускулите. Черната като мастило вода сякаш стана още по-черна пред очите й и тя вече не усещаше солта да им пари. Един вътрешен глас й крещеше да не губи кураж, но тя започна да усеща, че губи сили.
И точно тогава го видя. Блед зелен блясък в далечината пред нея. Може би зрението просто й играеше номера или беше първата фаза на загубата на съзнание — това нямаше значение. Тя издиша малкото останал в дробовете й въздух, събра всичките си сили и загреба към зеленото петно.
Крайниците й вече направо горяха, ушите й звъняха оглушително. Имаше усещането, че сърцето й ще изскочи през устата, а дробовете така я боляха, че се страхуваше да не се пръснат. Обаче не обърна внимание на болките, на подличката мисъл да зареже всичко и продължи да плува.
Зеленият блясък скоро се превърна в топла светлина, достатъчно ярка, за да вижда различните частици от утайката, които се носеха из водата. Очите й бяха привлечени от сребрист блясък над главата й, сякаш някой държеше купа, пълна е живак. С последни сили тя ритна с крака и се понесе нагоре.
Изскочи от водата като делфин в аквариум, издигна се високо във въздуха, преди да падне обратно сред фонтани от пръски. Като вдишваше с широко отворена уста, доплува до една стърчаща от водата покрита с ракообразни скала и се хвана за нея, за да може лишеното й от кислород тяло да се възстанови. Почива си около пет минути, преди да събере сили, за да се раздвижи. Тогава чу в далечината приглушена стрелба и се сети за баща си.
Огледа се. Намираше се върху стърчаща от водата скала на стотина метра западно от пещерата. Забеляза зодиака на НАМПД, до който бяха завързани още две по-малки лодки. Хвърли се във водата и заплува натам.
Ръцете и краката й бяха сякаш пълни с олово, но успя да стигне до целта си. В зодиака нямаше радиостанция, така че тя се качи в първата от по-малките лодки. Там имаше радиостанция, настроена на морския обхват, и Съмър незабавно се свърза с „Егейски изследовател“.
Дърк, Джордино и Гън бяха на мостика, когато от високоговорителя се понесе тревожният глас на Съмър.
— Съмър, тук „Изследовател“, слушам те — отговори спокойно Гън.
— Руди, в пещерата намерихме галерата. Но се появиха трима въоръжени мъже. Аз избягах, но татко е още там, вътре. Ще го убият!
— Спокойно, тръгваме. Скрий се на безопасно място, за да не пострадаш.
Докато Гън остави микрофона, Кенфийлд вече беше завил. Дърк погледна през предното стъкло на мостика и изпъшка:
— На цели шест, дори седем мили сме. Няма да стигнем навреме.
— Прав си — съгласи се Ал. — Спри кораба, капитане.
— Какво?! — изрева Гън.
— Трябват ни две минути да спуснем „Куршум“ и ще сме там за отрицателно време.
Гън обмисли думите му за секунда-две. И за него Пит не беше началник, а повече от брат. Ако ролите им бяха разменени, знаеше, че Пит би направил същото.
— Добре — съгласи се той малко сдържано. — Само гледайте да не ви убият.
Дърк и Джордино незабавно хукнаха към палубата.
— Ще се видим долу, Ал — извика Дърк. — Трябва да взема нещо от каютата.
— Само гледай да не изпуснеш влака — подхвърли му Джордино, докато се носеше към кърмата.
Дърк се спусна на долната палуба, където се намираха каютите на екипажа, влезе в каютата на баща си и отиде при малкото вградено писалище. Над него имаше лавица с книги. Дърк се взря в заглавията. Очите му се спряха на дебелия подвързан е кожа том на „Моби Дик“ от Херман Мелвил. Свали го от лавицата и бързо го отвори.
— Към голямото бяло чудовище, Ишмаел — измърмори, след това пъхна книгата под мишница и хукна презглава.
97.
Пит почти беше забравил за Закар, който вече беше успял да се изкатери по носа и да стъпи на палубата, а сега викаше другаря си. Тъй като не получи отговор, арабинът светна фенерчето на убития Салаам и насочи лъча към задната част на палубата. Лъчът освети Пит, който стоеше там с щит в ръка и надменна усмивка на лицето.
Обаче вече се беше хвърлил зад мачтата, когато късото узи на Закар започна да плюе олово. Куршумите минаха над главата му и се забиха в надстройката. Пит не изчака Закар да си оправи мерника, а бързо изпълзя до люка и се спусна на долната палуба.
Трупът на Али лежеше почти невидим на слабата светлина, която се процеждаше през люка. Главата бе извита под много неестествен ъгъл — при падането арабинът си беше строшил врата. Пит клекна до него и опипа пода около трупа за оръжието, но не можа да го намери. Отхвръкнал при падането на Али, пистолетът се беше плъзнал под една от пейките за гребците. Пит беше оставил фенерчето си на горната палуба, за да може да хвърли пилума, и нямаше възможност да намери оръжието в тази тъмнина.