Рупе ги поведе нагоре по задното стълбище на построената през деветнайсети век внушителна сграда. Когато отключи вратата, ги посрещна излезлият от будката си нощен пазач.
— Добър вечер, доктор Рупе, пак ли извънредна работа?
— Здравей, Дони. Отбихме се за малко с едни приятели и скоро ще си тръгнем.
— Няма за какво да бързате. Тук сме само аз и щурците.
Рупе поведе гостите си по главния коридор, който беше пълен с древни статуи и надгробни плочи. В изложбените зали от двете страни бяха подредени саркофази със сложна украса, донесени от целия Близък изток. Археологът спря и посочи един покрит с барелефи саркофаг.
— Нашият най-известен саркофаг. На Александър Македонски. Сцените по страните му изобразяват прочутите сражения на великия пълководец. Никой не знае кой лежи вътре, но мнозина смятат, че става дума за управителя на Вавилон Мазей, който предава мирно града на Александър Велики след поражението на Дарий Трети при Гавгамела.
— Прекрасно произведение на изкуството — възкликна Лорън. — От кое време е?
— Четвърти век преди Христа.
Рупе ги поведе по страничен коридор до един просторен кабинет, препълнен с книги. До стената имаше голяма лабораторна маса от неръждаема стомана, покрита с разнообразни артефакти в различна степен на консервация. Рупе щракна лампите на тавана и каза весело:
— Хайде сега да разгледаме вашите морски дарове.
Пит отвори чантата и извади металната кутия на Джордино.
— Предполагам, че това е нечия банка за черни дни. Закопчалката си падна самичка — обясни с малко виновна усмивка.
Рупе си сложи очилата и започна да оглежда кутията.
— Да, това наистина прилича на сейф. Разбира се, много стар.
— Съдържанието може да улесни датировката — намеси се Пит.
Рупе вдигна капака и се ококори. Сложи на масата една кърпа и започна да вади монетите.
— Трябваше да те оставя да платиш вечерята — подхвърли шеговито.
— Божичко, това чисто злато ли е? — възкликна Лорън, когато вдигна тежката златна монета.
— Да. И изглежда е излязла от някой отомански монетен двор — отговори археологът, докато оглеждаше щампования надпис. — В империята е имало няколко.
— Можеш ли да разчетеш надписа? — попита Лорън, докато се любуваше на извивките на арабските букви.
— Прилича ми на „Аллах Акбар“, Бог е велик.
Рупе стана, отиде до библиотеката и свали един дебел том с твърди корици. Прелисти няколко страници, докато не попадна на илюстрация, показваща древни монети. Сравни едно от изображенията с монетите и кимна със задоволство.
— Съвпадение? — попита Пит.
— Право в десетката. Съвпада с монетите, които са били сечени в Сирия през шестнайсети век. Дърк, моите поздравления. Изглежда, си открил останките на кораб от епохата на Сюлейман Великолепни.
— Кой е този Сюлейман? — попита Лорън.
— Един от най-успешните и будещи възхищение турски султани. Може би по този показател го изпреварва само основателят на империята Осман Първи. Сюлейман Великолепни разширява отоманската империя в Югоизточна Европа и Северна Африка в средата на шестнайсети век.
— Може би това е било подарък или приношение за султана — предположи Пит, извади и керамичната кутия от чантата и започна да развива хавлията. Очите на Лорън блеснаха, като видя сложната украса в синьо, пурпурно и бяло, която покриваше капака.
— Каква красива изработка!
— Старите мюсюлмански занаятчии са правели чудеса с мозайки и керамика — обясни техният домакин. — Обаче никога не съм виждал подобно нещо — призна той.
Вдигна кутията към светлината и започна грижливо да я оглежда. От едната страна имаше малка неравна пукнатина и той я потърка с пръст.
— Направата наподобява на керамичните съдове, произвеждани в Дамаск. Тази украса е от добре известните грънчарски работилници в Изник, Турция.
Внимателно вдигна капака и извади покритата с мръсотия корона.
— Боже мили! — въздъхна Лорън и придърпа стола си по-близо.
Рупе също беше впечатлен.
— Това е нещо, което не може да се види всеки ден — каза той, докато оглеждаше короната под светлината на една от лампите на масата. Взе малка шпатулка и леко свали част от полепналата по короната утайка.
— Да, лесно ще се измие, иска само здраво търкане. — Огледа короната по-внимателно, намръщи се и измърмори: — Странно.
— Какво има? — попита Лорън.