Бусът вече не се виждаше и сърцето на Пит блъскаше от страх, че няма да успее да го настигне. Професионалните крадци обикновено не са убийци, опита се да си внуши той. При първа възможност вероятно щяха да освободят Лорън. Обаче в този момент си спомни как пазачът на музея беше прегазен нарочно. Освен това бяха чули множество изстрели зад оградата на двореца. Призля му от мисълта, че тези крадци очевидно не се боят да убиват.
Натисна газта докрай и двигателят с въздушно охлаждане на фолксвагена нададе възмутен вой. „Карман Гия“ съвсем не беше бърза кола, но пък размерите й я правеха пъргава в завоите. Пит измъкваше всичко от малкия автомобил, като постоянно превключваше от втора на трета и обратно, докато се носеше по пълния със завои път.
За кратко пътят стана прав, а после излезе на кръстовище. Пит натисна спирачките и се зачуди накъде да поеме. Напред не се виждаше никакъв бус. Сети се за казаното от жената за портата Гюлхане. Нямаше представа къде се намира тя, но си спомни махването с пистолета.
Въпреки многото завои беше сигурен, че тя бе посочила в посоката, която сега се явяваше негово дясно. Включи на първа, даде газ и полетя по павирания път.
Широките корони на стари дъбове прелитаха над главата му. Спусна се по полегат склон и стигна до друго кръстовище, където имаше табела на английски: „Изход“ и стрелка, която сочеше надясно. Пит взе с поднасяне завоя и колата навлезе в лентата за насрещно движение, която — слава богу! — беше празна.
Пътят се разшири в парадна алея, водеща към Императорската порта. Отблясъците на светлини напред се засилиха, щом дърветата и храстите в дворцовата градина отстъпиха пред урбанизираното гъмжило на стария център на Истанбул. Пит забеляза стопове в момента, когато завиваха зад портата.
Бусът!
Почувства прилив на надежда, натисна газта и се понесе към портата. Крадците се бяха оказали прави. Полицията бе реагирала на кражбата, но още не беше стигнала до Императорската порта. Когато я наближи, забеляза встрани от пътя две проснати тела, вероятно труповете на пазачите. С нищо не можеше да им помогне, така че профуча през портата, направи остър завой надясно, намали скоростта и загаси фаровете, та от буса да не го видят.
През деня Султанахмет представляваше гъмжило от хора и движение, но сега беше странно тих. Пит задмина едно очукано такси, после намали, защото видя, че бусът е спрял на светофар.
Намираха се пред „Света София“, един от най-величествените паметници от времето на византийската епоха и едно от най-привлекателните за туристи места в Истанбул.
Бусът отново зави надясно и пресече площад „Султанахмет“ и предния двор на „Св. София“, където още се въртяха групички туристи и правеха нощни снимки. Пит направи опит да се доближи до буса, но беше засечен от две таксита, които точно в този момент потеглиха.
Бусът намали ход, за да не привлича внимание, когато по една от съседните преки профуча полицейска кола с мигащи светлини и надута сирена, поела нагоре към Топкапъ. Малката група автомобили пресече кръстовището и мина една пряка, преди отново да спре на червено. Ръждив боклукчийски камион спря на ъгъла, за да вдигне купчина боклуци, и запуши пътя на буса, който беше затворен отзад от първото такси, а след миг и от второто.
Седнал във фолксвагена две коли зад буса, Пит гледаше как един боклукчия с лениви движения се зае да вдига купчината отпадъци и реши, че случайността му предоставя възможността да действа. Без колебание слезе от колата и се втурна към задницата на буса, приведен покрай такситата, за да не го забележат. Стъклата на задната врата на буса бяха тонирани, но Пит успя да различи човек, седнал отдясно — или беше много късо подстриган, или носеше скиорска маска.
Светофарът светна зелено и бусът подскочи напред, но трябваше отново да спре, защото ленивият боклукчия продължаваше да хвърля купчината черни найлонови торби в пастта на камиона все така бавно. Пит се приближи приведен, стъпи на бронята, хвана с дясната си ръка дръжката на вратата, отвори я рязко и замахна навътре със стиснатия си ляв юмрук.
Беше рискован ход, който можеше да доведе и до неговата смърт, и до смъртта на Лорън. Обаче изненадата беше на негова страна и той правилно бе предположил, че седналият отдясно крадец вече не е нащрек, а се наслаждава на успялата кражба. Но имаше и друга причина да зареже всяка предпазливост. Защото знаеше много добре, че не би могъл да живее, ако не успее и нещо се случи с Лорън.
Докато замахваше, Пит видя, че предположението му е вярно. Срещу крадеца отдясно седеше първият шофьор, който беше започнал да се възстановява. Лорън седеше до него, притисната в стената, която отделяше товарния отсек от кабината на шофьора. За секунда погледите им се срещнаха и Пит видя страха в очите й.