Изненадата беше пълна. Крадецът дори не беше насочил пистолета си към Лорън, а беше отпуснал ръка надолу. Погледна удивено Пит през прорезите на скиорската си маска и в същия миг юмрукът се стовари върху брадичката му с толкова адреналин в кръвта и с толкова ярост в сърцето, ако не беше улучил, Пит сигурно щеше да пробие буса. Ударът на секундата приспа мъжа и го прати на пода, без дори да успее да вдигне пистолета.
Другият реагира светкавично, вероятно зарадван от възможността да си върне на своя мъчител. Хвърли се върху наведения Пит, стисна го с лявата си ръка и го прикова към пода на буса. Явно носеше пистолет, защото с дясната трескаво посягаше към джоба си. Пит се надигна на ръце, но не можа да се освободи от мечешката му прегръдка. Стъпил с единия си крак върху бронята, той се надигна още малко, премести центъра на тежестта назад и с лепналия се за гърба му нападател се хвърли по гръб на улицата.
Таксито беше спряло само на половин метър зад буса и двете преплетени тела се стовариха върху предния му капак. Противникът на Пит понесе цялата сила на удара — изпъшка, когато му излезе въздухът, и хватката му се отпусна. Пит се завъртя, освободи се от хватката му и му нанесе няколко удара с лакът в главата. Това беше достатъчно да го замае и той падна на асфалта, преди да успее да напипа дръжката на пистолета си.
Пит си пое дъх, вдигна глава и видя Лорън да се измъква от буса. Стискаше едната брезентова торба.
— Бързо, да изчезваме — викна той и я повлече по улицата.
— Не мога да тичам с тези обувки — оплака се тя. Откъм буса се чу вик, но Пит не загуби време да се оглежда. Вместо това сграбчи жена си за рамото и грубо я бутна във входа на някаква малка квадратна сграда.
Докато се хвърляше след нея, чу две сухи пукания от пистолетни изстрели. Куршумите откъртиха няколко парченца бетон от плочите в краката им.
Входът предлагаше убежище, но само временно. Само след секунди ниската жена щеше да застане така, че да има чиста огнева линия до тях.
— А сега накъде? — попита Лорън, дишаше тежко.
Пит погледна старата дървена врата в дъното на нишата и отвърна:
— Бих казал, че изборът е само един. Влизаме.
5.
Два здрави ритника бяха достатъчни, за да изкъртят вратата, и тя се отвори. Лорън и Пит бързо се вмъкнаха в някакво празно помещение с тезгях и касов апарат в единия ъгъл. В дъното имаше слабо осветена стълба, която се спускаше към долния етаж. Пит се обърна да затвори вратата и видя жената в черно да заобикаля едно от такситата. Не забеляза пламъка от дулото, когато тя стреля отново, но куршумът се заби в дървото само на сантиметри от лицето му.
— Бързо — викна той, сграбчи Лорън за ръката и я помъкна към стълбата. След няколко стъпала обаче тя спря.
— Не мога да сляза с тези токчета!
Бързо изу обувките си и пак забързаха надолу.
— Защо практичността никога не е на първо място при дизайна на дамски обувки? — изпъшка Пит.
— Само мъж може да зададе такъв въпрос — отвърна задъхано тя.
Стъпалата се оказаха поне петдесетина. Спорът им за обувния дизайн заглъхна от усещането за страхопочитание пред заобикалящата ги обстановка, която се разгръщаше пред тях залята от оскъдна светлина.
Бяха в огромна пещера, явно дело на човешки ръце. Странно и изненадващо място в средата на гъмжащия от хора Истанбул. Стъпалата свършиха при дървена платформа, която сякаш висеше над дълбоката пещера. Цяла гора мраморни колони се простираше напред в мрака — капителите им подпираха висок таван. Червени лампи хвърляха слаба светлина и придаваха на помещението мрачния вид на преизподня.
— Какво е това? — попита Лорън, гласът й отекна в каменните стени. — Направо ти спира дъха!
— Подземен резервоар. Римляните са построили стотици такива под улиците на Константинопол, за да съхраняват водата, която е идвала от околността по акведукти.
Намираха се в най-големият резервоар на Истанбул, Йеребатан Сарнаджъ, или цистерната на Базиликата. Построен от император Константин и по-късно разширен от Юстиниан, резервоарът е дълъг сто и петдесет метра — иззиданото с тухли водохранилище събирало осемдесет хиляди кубически метра вода. Забравен по време на отоманското управление, резервоарът се превръща в пълна с кал дупка, докато през 1985 г. турското правителство не се сеща, че може да го превърне в неповторима забележителност. Като доказателство за римските строителни умения подът на резервоара все още е покрит с няколко педи вода.