— Ръководството на партията се съгласи да приеме исканията ти за единна предизборна платформа — продължи той.
— Да, ние имаме сходни разбирания — кимна Батал. — Нали знаеш, че Партията на щастието получи само около три процента на последните избори?
— Но тогава ти не беше техен кандидат.
С това погъделичка Баталовото его, което с нарастването на популярността му също беше пораснало значително.
— Обаче изборите са само след няколко седмици — отбеляза мюфтията.
— За нас това е много удобно. Така ще изненадаме напълно управляващата партия и на тях няма да им остане време да реагират на кандидатурата ти.
— Наистина ли вярваш, че имам шансове?
— Резултатите от проучването на общественото мнение говорят, че ако се включиш в надпреварата, ще си само на десет пункта след водача. Това е изоставане, което при определени обстоятелства лесно може да бъде наваксано.
Батал се вторачи в лавиците с мюсюлмански съчинения.
— Това може да се окаже единствената възможност да бъдат премахнати злосторничествата на Ататюрк и страната да бъде върната в своя вековен път. Ние трябва да се подчиняваме на шериата, ислямския закон, във всички области на управлението.
— Това е наш дълг към Аллах — съгласи се Челик.
— Срещу моята кандидатура ще има голяма съпротива, особено по конституционни причини. Сигурен ли си, че ще можем да преодолеем пречките?
— Забравяш, че министър-председателят е таен поддръжник на нашата кауза. Той скри истинската си вяра от обществеността и ще ни подкрепи при образуването на новото правителство.
— Озден, твоята увереност ме радва. Разбира се, аз ще ти отредя ключова роля в управлението на нашата държава.
— Разчитам на теб. — Челик кимна самодоволно. — Що се отнася до обявяването на влизането ти в предизборната борба, ще помогна на твоите съветници да организират голям митинг. С част от парите на шейха ще можем да организираме медийна буря, която ще удави опозицията. Освен това работя и по няколко други проекта за повишаване на популярността ти.
— Така да бъде — каза Батал, стана и стисна ръката на Челик. — Щом ти, приятелю, си до мен, можем да постигнем всичко.
— Да, учителю, наистина всичко.
Челик си тръгна с наперена походка. „Върху наивните до глупост човек може да свири като на цигулка“, каза си той. Щом го изберяха, той, Челик, щеше да дърпа конците. А ако Батал случайно си променеше мнението, той разполагаше и с куп мръсни номера, за да го вкара в правия път.
Излезе от джамията под необичайно чистото и ясно небе и реши, че бъдещето наистина изглежда много светло.
В една лошо осветена килийка във Форт Гордън, Джорджия, анализаторът по турски език Джордж Уидърс слушаше разговора им на запис. Негов работодател беше Агенцията за национална сигурност и нейният оперативен център в Джорджия. Уидърс беше един от многото хора, на които се плащаше да подслушват разговорите в Близкия изток от военната база, закътана сред гористите хълмове около Огъста.
За разлика от обичайната му работа, която включваше преводи на прихванатите от сателитните предаватели разговори в реално време, този разговор беше проведен преди няколко часа. Данните бяха пристигнали от подслушвателен пост на американското посолство в Истанбул, който беше прихванал едно обаждане от мобилен телефон до турската Национална разузнавателна служба. Обаждането беше записано дигитално и шифровано, а след това изпратено чрез предавател на Агенцията за национална сигурност в Кипър.
Уидърс не можеше да знае, че разговорът е подслушан чрез личния клетъчен телефон на Батал. Както си лежеше на писалището му, той беше включен дистанционно от турската разузнавателна служба. Подобно на повечето модерни мобилни телефони и този на Батал имаше вградено проследяващо устройство, което позволяваше да бъде взет на мушка с помощта на тайно свален софтуер. Както си лежеше неизползван и дори изключен, микрофонът му можеше да бъде включен дистанционно, за да се запишат всички звуци, които се издават около него. След което записът можеше да бъде изпратен при съвсем нормално обаждане, без собственикът да разбере. Директорът на разузнавателната служба вярваше твърдо в светската държава на Ататюрк и беше поставил мюфтията под наблюдение, разтревожен от нарастващата му популярност и влияние. Сега разговорите на Батал с Челик и с всеки, който влизаше в неговия кабинет, стигаха направо до Турската разузнавателна служба. Така че американецът, който подслушваше, всъщност подслушваше подслушвача.