— Има ли шансове да спечели изборите? — попита генералът вече разтревожено.
О’Куин кимна.
— Според нашата преценка може и да ги спечели. Ако военните го подкрепят, никой не знае какво може да стане.
Един полковник от военновъздушните сили, седнал срещу него, направо зяпна.
— Фундаменталистки преврат в Турция? Това ще е пълна катастрофа. Турция е член на НАТО и един от най-силните ни съюзници в региона. Разполагаме с най-различни военни ресурси в страната, включително тактически ядрени оръжия. Военновъздушната база в Инджирлик е крайно нужна за операциите ни в Афганистан!
— Да не говорим за подслушвателните постове на тяхна територия, които използваме, за да слушаме какво става в Русия и Иран — добави представителят на ЦРУ.
— В момента Турция е ключова точка за всичките ни доставки за Афганистан, както преди за Ирак — затюхка се един майор от армията, който седеше до полковника. — Ако изгубим тези снабдителни линии, цялата кампания в Афганистан ще бъде изложена на опасност.
— Предвиждаме всякакви възможни катастрофални сценарии — намеси се тихо О’Куин. — От затварянето на Босфора за превоза на руски петрол и газ до надигането на Иран. Подобно развитие ще повлияе върху целия Близък изток и е много трудно да се предвиди какво ще е отражението му върху равновесието на силите.
— Турция е дискретен приятел и търговски партньор на Израел и изнася там големи количества храни и минерална вода — припомни човекът на ЦРУ. — Ако Турция и Египет се обърнат към фундаментализма, Израел ще остане почти напълно изолиран. А ако и Иран стане по-смел, се опасявам и от засилената агресивност на Хамас, Хизбула и други врагове на еврейската държава в региона, което ще разпали насилието. Подобна смяна на властта може да се превърне и в катализатор на онова, от което се страхуваме отдавна — избухването на Третата световна война с огнище в Близкия изток.
Възцари се тишина. Всички с нарастващ ужас осмисляха казаното. Най-накрая генералът се отърси от неприятното напрежение и започна да дава заповеди.
— О’Куин, искам пълен доклад за този мюфтия. Утре сутринта да е на бюрото ми. Освен това ми трябва и обобщение за съвещанието при президента. Ще се съберем отново тук в петък, когато очаквам пълни оценки от Държавния департамент и от ЦРУ. Използвайте каквито ресурси са нужни — добави със стиснати юмруци, — но не оставяйте събитията да ни изпреварят. — Затръшна протоколната книга от съвещанията, погледна офицера от ЦРУ и изсъска: — Трета световна война, а? Не и докато аз съм на този пост!
10.
Призивът за сутрешна молитва нахлу през хотелския прозорец и събуди Пит много по-рано, отколкото би предпочел. Той с неудоволствие напусна утешителната топлина на Лорън, отиде до прозореца и погледна навън. Черновърхите минарета на джамията „Султанахмет“ стърчаха в замъгленото небе само на няколко преки от хотела. Пит с огорчение отбеляза, че молитвения призив вече не се отправя от мюезини, викащи от висините, а от високоговорители.
— Не можеш ли да спреш тоя вой? — попита Лорън сънено, без да подава глава изпод завивката.
— Ще трябва да се примириш с Аллах — отговори той.
Затвори прозореца и се загледа през стъклото в извисяващата се джамия и водите на Мраморно море зад нея. Множество товарни кораби вече чакаха реда си да минат през тесния Босфор. Лорън стана, наметна си халата и се присъедини към съпруга си при панорамния прозорец.
— Не се сетих, че тези викове идват от джамията — призна малко виновно. — Много е красива. Кога ли е построена?
— Доколкото си спомням, в началото на седемнайсети век.
— Хайде да закусим и после да идем да я разгледаме. След снощния ужас искам малко спокойствие.
— Тоест не искаш да пазаруваш до припадък?
— Не искам. Искам цял ден да сме само двамата в Истанбул.
Пит — гледаше как един червен товарен кораб се откъсва от брега — каза:
— Мисля, че разполагаме с отлична възможност.
Взеха по един душ, облякоха се и си поръчаха закуска в стаята. Тъкмо преди да излязат телефонът иззвъня. Пит вдигна, поговори няколко минути, после затвори.