— Баща ми е директор на НАМПД. Освен това сестра ми, с нея сме близнаци, също работи в агенцията като океанограф. Всъщност можах да дойда в Израел благодарение на баща ми — освободи ме от един проект за проучване на крайбрежни райони в Турция.
— Професор Хазис каза, че има приятели в НАМПД и че цени високо организацията ви.
— Той също върши много добра работа тук — отговори Дърк.
— Значи времето ти в Цезарея е ограничено?
— Съжалявам, но е така. Още две седмици и трябва да се връщам в Турция.
Подаде й чиния с нарязан пъпеш и каза:
— Окей, сега е твой ред. Как се случи да станеш археолог с пистолет?
Софи се усмихна.
— Ами… още от дете се интересувам от историята и археологията покрай баща ми. Обичам археологията и разкопаването на миналото, но винаги ме е боляло да гледам как нашето културно наследство са разграбва за пари. С работата си в Службата по антиките мога да попреча на това поне мъничко.
— Цезарея е била разкопавана векове. Наистина ли мислиш, че малките разкопки на професора са в опасност?
— Твоето днешно откритие доказва, че все още могат да се намерят културни съкровища. Всъщност съм загрижена повече за гроба, за който местният репортер така глупаво тръби в статията си. А и човекът, който се е представил като агент по антиките вчера, също ме притеснява.
— Е, все пак не сме открили злато или някакво друго съкровище. Всеки крадец, който реши да обере нашите разкопки, ще се разочарова.
— Ще се изненадаш от разнообразните желания на богатите колекционери. За нещастие те ценят подобни находки не по-малко от съкровища. На черния пазар твоите свитъци биха донесли на продавача истинско богатство. Ще се почувствам много по-добре, когато професор Хазис пренесе всички находки на безопасно място в университета в Хайфа. — Погледна си часовника. — Трябва да се връщам, за да координирам тазвечерното дежурство.
Дърк й наля половин чаша вино.
— Какво ще кажеш за едно малко за из път?
Софи кимна.
Дърк седна съвсем близо до нея, стиснал собствената си чаша за столчето. Белогривите вълни се удряха в брега около тях, син сумрак се спускаше над главите им. Беше отпускащ романтичен момент — от онези, които от много време не бяха идвали в живота на Софи. Тя се обърна към Дърк и прошепна:
— Съжалявам, че ти креснах.
Той се наведе към нея и докосна устните й с устни.
— Можеш да ми се реваншираш по-късно.
И я прегърна.
Допиха виното в мълчание. Софи обаче наистина трябваше да се връща, така че тръгнаха обратно, хванати за ръце.
Няколко лампи, окачени на опъната тел, осветяваха палатките с жълтеникава светлина. Сам беше седнал на една каменна стена в края на лагера и разговаряше с двама мъже в черни дрехи.
— Аз спя в последната палатка от лявата страна — каза Дърк. — Погрижи се обирачите на гробове да не ме събудят.
— Лека нощ, Дърк — каза Софи.
— Лека.
Загледа се след Софи, която отиде при колегите си, после тръгна към голямата палатка за находки, в която все още светеше. Завари вътре Хазис, който изучаваше един папирус с лупа в ръка.
— Разкри ли някакви тайни от далечни векове? — попита Дърк.
Хазис вдигна очи за миг, после отново заби нос в ръкописа.
— Нищо особено важно, но въпреки това е очарователно. Ела да хвърлиш едно око. Мисля, че ще те впечатли.
— Не съм наясно с древните езици — засмя се Дърк.
— О, извинявай. Ще ти го преведа на две на три. Значи този ръкопис описва работата в пристанището някъде около 330 година. Накратко: дрейфуващ кипърски пиратски кораб бил заловен от римска трирема и докаран на буксир в Цезарея. Много от членовете на екипажа имали рани от скорошна битка.
— Нали са били пирати — подхвърли Дърк.
— Да, вярно е. Случилото се предизвиква суматоха, пише в документа, когато на борда е открито личното оръжие на центуриона Плавций. Описан е като член на Палатинската школа.
— Вероятно това не се е отразило добре на кипърския екипаж?
— Точно така — потвърди Хазис. — Корабът бил конфискуван и превърнат в императорски търговски кораб, а екипажът бил екзекутиран.
— Даа, бързо правосъдие. — Дърк поклати глава. — Във всички ръкописи ли има подобни вълнуващи истории?
— Вълнуващи са само за воайор на миналото като мене — засмя се Хазис, нави свитъка и го върна в кутията му. — Повечето съдържат главно бюрократични сведения за работата на пристанището и събраните такси. Нищо твърде удивително поотделно, но като съвкупност ще ни предоставят възможността да видим ежедневието преди почти две хилядолетия!