— Те са в голямата палатка. — И я посочи. — Не стреляйте.
Един от мъжете се втурна в палатката и след малко се появи с керамична кутия в едната ръка и с разгънат ръкопис в другата.
— Има много ръкописи в такива керамични кутии, сложени са в пластмасови кашони.
— Вземи всичките — заповяда водачът. После кимна към пленниците и нареди на двама от хората си: — Заведете ги долу при амфитеатъра.
Двамата размахаха оръжията си и подкараха пленниците към брега. Софи помагаше на Сам, а двама студенти почти носеха професор Хазис. Водачът на нападателите отиде при палатката с находките, измъкна ръкописа от ръката на своя подчинен, застана под една от крушките и проучва известно време написаното. После нареди на мъжа да докара пикапа, спрян извън периметъра на лагера.
Дърк продължи да наблюдава от скривалището си как изкарват Софи и останалите от лагера. След това тихо започна да се спуска по пътека успоредна на тази, по която подкарваха пленниците. Мозъкът му работеше на бързи обороти да измисли някакъв план за спасение, да намери нещо, което би могъл да използва като оръжие, но нямаше особени шансове срещу мъже, въоръжени с автомати.
Бяха се отдалечили от лагера и околността вече не беше осветена от светлините му, така че Дърк се придвижваше с труд по неравната земя и внимаваше да не изгуби светлината от фенерчето, която подскачаше вдясно от него. Склонът за кратко стана по-равен, докато Дърк пресичаше останките на древен павиран път. Лъчът на фенерчето изчезна зад някаква стена на петнайсетина метра встрани, но той продължаваше да чува стъпките на пленниците, които влачеха крака по пътеката. За да не го издадат собствените му стъпки, спря за минута-две, докато групата не отмина доста напред, след това се доближи до стената. Под краката му захрущя чакъл. Той опипом стигна до края на зида и надникна, за да види къде е лъчът на фенерчето.
Студено дуло се опря в шията му и се чу шепот:
— Не мърдай или ще умреш.
15.
Дулото не се отмести от врата на Дърк по целия път обратно към лагера. Арабинът, който го бе заловил, го блъсна в палатката за находките, където един от нападателите подреждаше пластмасовите кутии за товарене. Беше отметнал кефията, която прикриваше устата и брадичката му, и това позволи на Дърк да огледа тясното му като на гризач лице. Секунда по-късно водачът на бандитите също влезе в палатката и кресна на арабски:
— Покрий си лицето!
След това се обърна към Дърк и пазача му.
— Кой е този?
— Преброих леглата в палатките и излезе, че един човек липсва. Хванах го, докато следваше другарите си надолу по пътеката. — И посочи овесения на гърдите му бинокъл за нощно виждане, който се бе оказал причина за разкриването на Дърк.
Водачът кимна доволно, докато оглеждаше Дърк.
— Тук ли да го убия, или да го сваля при останалите?
Водачът поклати глава.
— Завържи му ръцете и го качи в пикапа. Един заложник може да ни свърши добра работа, докато се измъкнем от тук.
Извади пистолета си и го насочи срещу Дърк, за да даде възможност на другия арабин да изпълни заповедта му.
Арабинът отряза едно от въжетата на палатката И върза здраво ръцете на Дърк зад гърба. После го мушна с дулото на автомата, изведе го от палатката и го подкара нагоре по хълма. След стотина метра минаха покрай трупа на агент Холдер, който лежеше по корем в локва кръв. Малко по-нататък беше спрян очукан пикап, паркиран с товарния отсек към пътеката.
Пазачът избута Дърк до пикапа и след това го блъсна силно и го запрати по корем на пода на каросерията. Преди Дърк да успее да се изправи, бандитът бързо го последва и завърза краката му с друго въже.
— Не се опитвай да бягаш, защото ще те убия — заплаши го той, срита го в ребрата и скочи от каросерията.
Дърк се отърси от болката и щом арабинът се отдалечи, се забори с въжето на китките си, но то беше прекалено стегнато, за да успее да го разхлаби. Започна да се плъзга по гръб по пода с надеждата да намери някакъв предмет или инструмент, но се блъсна единствено в една от пълните с ръкописи пластмасови кутии. Плъзна се отново, докато не стигна до отворения заден капак. Ако искаше да слезе, трябваше просто да се претърколи. Надникна през ръба на каросерията и огледа задната броня — ръждясало извито парче метал, покрито с лющеща се бяла боя. Вътрешният ръб на бронята, макар и ръждясал, беше тънък и можеше да послужи за острие.