— Ей, ти! Изправи се!
Софи бавно стана, но погледът й беше забит в земята пред краката й. Бандитът повдигна брадичката й с дулото и Рабан му извика отпаднало:
— Остави я на мира!
Бандитът отиде до агента и го срита в челюстта. Рабан се претърколи и се отпусна неподвижно на пясъка, с изцъклени очи.
— Страхливец! — изкрещя Софи и най-сетне посмя да погледне мъжа.
Той бавно се приближи до нея. Вдигна автомата и лекичко я смушка в бузата с дулото.
— Махмуд, ти май я хареса, а? — подвикна другарят му, който развеселен наблюдаваше сцената. — Хубавка е като за еврейка. И още повече за агент по антиките — добави и избухна в смях.
Махмуд не отговори, но очите му опипваха сладострастно Софи. После плъзна дулото на автомата надолу по бузата й, проследи с него шията й и пое към деколтето на ризата й, притискаше студения метал към кожата й. Стигна до първото копче и се опита да го избута през илика. Не успя, разбира се, така че придвижи дулото надясно, за да разголи лявата й гърда.
Софи вдигна крак да го ритне в слабините, но в последния миг го изрита в глезена, надяваше се, че това ще намали вероятността да я застреля. Махмуд изръмжа от болка и заподскача на един крак. Другарят му избухна в смях, с което го унижи още повече.
— Тази май е прекалено нахакана за теб — наля той масло в огъня.
Махмуд спря да подскача и пристъпи към Софи. Застана толкова близо до нея, че тя усети лошия му дъх.
— Ще й го нахакам аз — изсъска той яростно.
Обърна се да подаде автомата на другаря си и в същия миг се чу воят на генератор, а след секунди силен плисък, който заглуши плисъка на вълните. Всички погледнаха натам. От водата се издигаше някаква неясна сребриста арка.
— Махмуд, върви да провериш какво е това — нареди вторият пазач, чието настроение изведнъж беше станало сериозно.
Махмуд се наведе към Софи и прошепна:
— Ще видиш ти, като се върна.
Софи му метна убийствен поглед, но когато арабинът закрачи по плажа, стиснал готов за стрелба автомат, рухна на пясъка, разтреперана от уплаха. Сети се за Дърк и се запита дали той няма нещо общо с тази суматоха.
Махмуд изчезна в мрака, а другият пазач закрачи нервно пред пленниците. Оглеждаше внимателно плажа, осветяваше с фенерчето и празните седалки на амфитеатъра, но там нямаше нищо. Накрая заобиколи пленниците и застана до самите вълни, за да вижда и тях, и амфитеатъра.
Сам изпъшка, надигна се и успя да седне. Очевидно се съвземаше.
— Как си? — попита Софи.
— Добре съм — отговори той малко завалено. Огледа останалите пленници, сякаш не можеше да проумее какво се е случило, после очите му се спряха на въоръжения пазач и той го посочи с трепереща ръка.
— Кой е този?
— Един от терористите, които ни държат в плен — обясни Софи с горчивина в гласа. И насмалко да се задави, когато погледна и осъзна, че Сам не пита за пазача.
На десетина метра зад пазача една неясна фигура излизаше от вълните. Мъж, висок и слаб, носеше нещо като дълга тояга. Сърцето на Софи едва не изскочи, когато го позна.
Беше Дърк.
Пазачът стоеше с гръб към морето и оглеждаше района около амфитеатъра. Ако се обърнеше, щеше да види приближаващия се Дърк и щеше да го застреля. Софи осъзна, че по някакъв начин трябва да отвлече вниманието му.
— Как… как се казваш? — Гърлото й беше пресъхнало.
Пазачът я погледна учудено. После се изсмя.
— Как се казвам? Можеш да ме наричаш Давид, защото като момчето овчарче се грижа за своето стадо.
Беше доволен от шегата си и гледаше Софи с блеснали очи. Тя се мъчеше да не поглежда покрай него. Дърк се приближаваше все повече.
— Давид, какво ще правите с тези находки? — продължи Софи, за да задържи вниманието на арабина.
— Ще ги обърнем в пари, разбира се — отговори той с кискане. Точно в този момент усети някакво движение зад гърба си, но се обърна твърде късно. Ударът с плоското на лопатата го повали на колене. Дърк бързо я вдигна и го удари пак, този път от другата страна на главата, и го приспа.
— Добре ли сте всички? — попита Дърк, докато си поемаше дъх. От тялото му се стичаше солена вода.