Софи скочи на крака и го хвана за ръката.
— Добре сме, но има още един пазач, преди малко тръгна по плажа ей натам.
— Знам. Пуснах водоструйката, за да го примамя да се отдалечи.
Далечното тракане на генератора спря и издигащата се във въздуха като арка водна струя секна.
— Ще се върне всеки момент — каза Софи.
Дърк бързо огледа пленниците. Сам седеше със замаян поглед, потъналият в кръв агент Рабан се беше облегнал на него. Доктор Хазис лежеше на земята — кракът му беше превързан с накъсана на ивици риза — и като че ли беше в шок. Останалите бяха студенти — три момичета и две момчета, седяха и го гледаха уплашено. Ясно беше, че групата не може да избяга бързо.
Дърк погледна изпадналия в несвяст бандит, после се обърна към Софи:
— Помогни ми да му сваля якето.
Хвана мъжа под мишниците и го вдигна, а Софи му свали черното яке. Дърк бързо извлече бандита зад последните пленници.
— Зарийте му краката с пясък и седнете пред него.
Двамата студенти бързо затрупаха краката на арабина с пясък и седнаха пред него, за да скрият главата и раменете му.
Дърк свали кефията на бандита, нави я около главата си, изтича пред групата и вдигна автомата.
— Връща се — прошепна някой уплашено.
— Иди при другите — каза Дърк на Софи, докато проверяваше оръжието. Беше един от масово произвежданите АК-74, вероятно внесен нелегално от Египет. Дърк беше стрелял с такъв автомат на стрелбището. Увери се, че лостчето за режим на огъня е на автоматична стрелба, и се обърна към групата, сякаш стои на пост.
Махмуд се приближи и викна гневно:
— Някой беше направил фонтан с генератора на водоструйката. Водата се издигаше чак до небето. Целият се измокрих, докато го спра.
Дърк стоеше с гръб към него, изчакваше го да се приближи. Щом прецени, че е достатъчно близо, се обърна и небрежно насочи автомата към гърдите му.
— Погрижи ли се за еврейчето, докато ме нямаше? — попита Махмуд с гадна усмивка, която изведнъж замръзна.
Беше му просветнало, че неговият другар изведнъж е станал по-висок, че носи мокри къси панталони и го гледа злобно със зелени очи. А и калашникът сочеше към гърдите му.
— Хвърли оръжието — нареди Дърк.
Софи повтори заповедта на арабски, но това не беше нужно. Махмуд знаеше много добре какво иска мъжът. Погледна Софи, после плъзна поглед по студентите. Аматьори, каза си той. Може и да бяха подхлъзнали Сахим, неговия другар, но той нямаше да се предаде.
— Да, да — каза той, кимна и се наведе, сякаш да сложи оръжието си на земята. Но изведнъж се отпусна на едно коляно, като едновременно с това вдигна автомата и го насочи към Дърк.
Автоматът в ръцете на Дърк излая пръв. Четири куршума се забиха в гърдите на Махмуд и го отхвърлиха назад много преди да успее да натисне спусъка. От устата му се чу тежка въздишка, последните му думи бяха заглушени от уплашения писък на една от студентките.
Софи скочи на крака и отиде при Дърк.
— Той беше мръсна свиня — каза тя и огледа мъртвеца.
Дърк си пое дълбоко дъх, за да се успокои, после отиде при Махмуд и взе оръжието му. Горе на хълма изведнъж се чу клаксонът на пикапа.
— Вероятно това е сигнал за тревога — предположи Дърк. — Трябва да отведем всички от тук и да ги скрием.
Обърна се към един от студентите — жилаво момче с дълги крака.
— Томас. На по-малко от километър нагоре по брега има селище. Намери телефон и повикай полицията, да дойдат колкото се може по-бързо. Но не забравяй да им кажеш срещу какво ще се изправят.
Младежът погледна колебливо приятелите си, след това се обърна и затича по пясъка.
— Трябва да се махнем, преди да са дошли да търсят другарите си — каза Дърк. — За начало да видим дали можем да стигнем до задната част на амфитеатъра.
— Този взе да помръдва — каза другият студент и кимна към проснатия на земята Сахим.
— Зарежи го — отговори Дърк. После пристъпи към Софи и й подаде единия автомат. — Служила си в Израелските отбранителни сили, нали?
— Да, изкарах двете си години — отвърна тя. Военната повинност в Израел обхваща и жените, затова тя взе оръжието без колебание.
— Можеш ли да прикриваш отстъплението ни? — попита Дърк.
— Ще се опитам.
Той се наведе и я целуна по челото.
— Не изоставай много обаче.
Отиде при професор Хазис и му помогна да се изправи. Ученият гледаше объркано, лицето му беше бледо от шока. С помощта на другото момче Дърк го помъкна по пясъка. Останалите ги последваха.