— Кентърбъри? — попита Съмър. — Това не е много далеч от Лондон, нали?
— Не, само на сто и няколко километра от столицата.
— Лондон е следващата ми спирка, когато пристанем в Ярмут.
— Ярмут е нашето следващо пристанище, когато те оставим в Къркуол — обясни Далгрен на Джули. — Там ще презаредим, след което някои от нас ще поемат за Гренландия, където ще работим по друг проект — добави той и погледна Съмър със завист.
— Другата седмица ще летя за Истанбул, за да участвам заедно с брат ми в един средиземноморски проект.
— Звучи като много слънце и топлина — отбеляза Джули.
— Сякаш не знам — измърмори Джек.
— Може би ще мога да ти помогна в твоите проучвания преди полета ми за Турция — предложи Съмър.
— Наистина ли? — удиви се Джули. — Ровенето в стари прашни книги не е като гмуркането за древни корабни останки.
— Няма значение. И на мен ми стана любопитно какво всъщност се е случило с „Хампшир“. Та това е най-малкото, което мога да направя, след като отворихме тази кутия на Пандора.
— О, Съмър, благодаря ти. Това е чудесно.
— Няма защо — отговори с усмивка Съмър. — Кой не обича тайните?
20.
Магазинът с табела „Соломон Бренди — антиквариат“ беше разположен в тиха странична уличка на Стария град в Ерусалим, недалеч от ротондата „Гроба Господен“. Подобно на останалите седемдесет и четири лицензирани търговци в страната, Бренди имаше официално разрешение от Държавата Израел да купува и продава антикварни предмети, стига да не са крадена стока.
Това законово ограничение не представляваше кой знае каква пречка за повечето търговци, защото те просто не искаха идентификационни номера, които биха могли да бъдат проследени, за предметите с неясен произход, влизащи през задния им вход. Странното беше, че законите на Израел за антикварните предмети създаваха огромен пазар на истински реликви и фалшификати, като позволяваха законната търговия с находки — практика, забранена в повечето държави. Често антикварните предмети се вкарваха контрабандно в Израел от околните страни, за да бъдат узаконени и продадени на колекционери от цял свят.
Софи Елкин влезе в добре осветения магазин на Бренди и трепна от силния писък на звънеца, който възвести, че е прекрачила прага. Тясната вътрешност беше празна откъм хора, но претъпкана с артефакти, които бяха изпълнили остъклените рафтове покрай четирите стени. Тя отиде до витрината в центъра на магазина, в която бяха изложени глинени съдове с налепени по тях етикети „Ерихон“. Опитното й око веднага определи, че са фалшификати, които скоро щяха да се превърнат в ценно притежание за някой турист, осъществил пътуването на своя живот и пристигнал на поклонение в Светите земи.
Нисък набит мъж с големи като палачинки очи излезе от задната стаичка, облякъл прашна найлонова престилка върху омачканите си дрехи, остави на тезгяха малка глинена фигурка и погледна смутено Софи.
— Госпожице Елкин, каква изненада — поздрави я с глас, който подсказваше, че идването й не е добре дошло.
— Здравей, Сол. Май още няма туристи, а?
— Все още е рано. Сутрин разглеждат забележителностите, а пазаруват следобед.
— Трябва да поговорим.
— Лицензът ми е редовен. Предадох доклада си навреме — възрази той.
Софи поклати глава.
— Какво можеш да ми кажеш за кражбата и стрелбата в Цезарея?
Бренди видимо се успокои.
— Тъжна работа. Разбрах, че един от твоите хора е бил убит.
— Да. Холдер.
— Помня го. Много гласовит и шумен. Доколкото си спомням, веднъж заплаши, че ще ме „светне с лопатата“ — каза Бренди с мазна усмивка.
Софи беше заловила Бренди преди две години при тайна операция, когато беше приел голямо количество находки, откраднати от Масада. Беше оттеглила обвиненията, когато той се съгласи тайно да сътрудничи за залавянето на истинските крадци на артефакти. Обаче от време на време използваше стария случай да го притиска за информация за други операции. Бренди обикновено се измъкваше от повечето й въпроси, но поне досега никога не я беше лъгал открито.
— Искам човека, който го уби — натърти Софи.
Бренди вдигна рамене.
— Страхувам се, че няма да мога да ти помогна.
— Соломон, ти чуваш разни работи. Мулетата ли го направиха?
Бренди тревожно погледна през витрината, да не би да има разтакаващи се непознати.