— Мулетата са опасна организация. Терористи, които действат в рамките на нашите собствени граници. Нали не искаш да се доближаваш прекалено до тях, госпожице Елкин?
— Те ли го направиха? — попита тя, гледаше го в очите.
— Има подобни подозрения — отговори той тихо, — но точно като теб, не мога да го кажа със сигурност.
— Не познавам други, които крадат находки с насочени оръжия и не се страхуват да дръпнат спусъка.
— И аз — призна Бренди. — Поне не в нашата страна.
— Соломон, кажи ми, кой според теб би наел подобен екип?
— Със сигурност не и търговец — каза той възмутено. — Знаеш много добре как стават работите на черния пазар. По-голямата част от изкопните работи се върши от мръсни бедни араби, които получават жълти стотинки за намереното. След това находките минават през поредица посредници — понякога през търговци, а друг път не, докато не си намерят място в обществена или частна сбирка. Обаче мога със сигурност да ти кажа, че нито един търговец на антики в Израел няма да изложи на опасност прехраната си, като закупи артефакти с кръв по тях. Това е твърде голям риск.
Макар да имаше съмнения, че половината от предметите по лавиците на Бренди са придобити чрез незаконни разкопки, Софи знаеше, че той е прав. Качеството на най-добрите инвентарни списъци на търговците зависеше от тайните сенчести сделки, за които е нужно доверие и от двете страни. Съществуваше твърде голяма вероятност да бъдеш разкрит, ако бе забъркаш с неподходящи хора. Убиването заради антикварни предмети далеч надхвърляше сферата на обикновената търговия. В това Софи беше уверена.
— Сигурна съм, че никой разумен търговец няма да се забърка с тези касапи — натърти тя. — Чул ли си нещо за опити да бъдат продадени римски ръкописи на папирус от четвърти век?
— А, значи това са откраднали от Цезарея — отговори той и кимна с разбиране. — Не, не съм чул нищо за опити да бъдат продадени подобни неща.
— Ако стоката не е на пазара, значи трябва да са свършили работата за някой частен колекционер.
— И аз бих си казал това — съгласи се Бренди.
Софи се приближи към тезгяха и взе малката глинена фигурка — грубо моделиран вол с варакосан хомот. Внимателно огледа формата и изработката и попита:
— От епохата на Първия храм?
— Имаш добро око — отговори Бренди.
— За кого е?
— Ммм… за един банкер от Хайфа. Специализирал се е в ранни израелски глинени предмети. Вече разполага с малка, но всъщност много впечатляваща сбирка.
— Притежава ли папирусови ръкописи?
— Не, те не са в сферата на интересите му. За него това е по-скоро хоби, отколкото зловещ фанатизъм. Малцината колекционери, които зная, че събират папируси, се интересуват от определено съдържание или текстове. Никой от тях не е онова, което вие наричате „рисков играч“.
— Сол, кажи ми тогава кой може да изпитва такава страст към тези ръкописи и освен това разполага със средствата, за да стигне до подобна крайност?
Бренди впери очи в тавана и се замисли.
— Кой може да каже? Познавам богати колекционери от Европа и Америка, които биха направили какво ли не, за да се сдобият с определен артефакт. Обаче сигурно има още десетки подобни, за които дори не съм чувал.
— Информацията за ръкописите от Цезарея беше само на един ден — отбеляза Софи. — Струва ми се невъзможно някой западен колекционер да реагира толкова бързо. Не, Соломон, мисля, че това е било организирано от някакъв местен елемент. Дали някакви тукашни имена биха се вписали в този профил?
Бренди вдигна рамене и поклати глава. Софи и не очакваше друго, защото знаеше, че богатите колекционери са за Бренди като „мазните влакове“ през следвоенните години. Той вероятно наистина нямаше представа кой стои зад нападението в Цезарея, но със сигурност нямаше да насочи подозренията към някой от големите си клиенти.
— Ако чуеш нещо, каквото и да е, обади се — нареди тя, тръгна към изхода, но изведнъж се обърна и вторачи предупредителен поглед в него. — Когато намеря тези касапи, а аз ще ги намеря, няма да се отнеса добре с техните съучастници, независимо дали са им помогнали съзнателно, или не.
— Госпожице Елкин, имаш думата ми — отговори невъзмутимо Бренди.
Звънецът на вратата възвести влизането на висок слаб мъж, който сковано прекрачи прага. Лицето му беше правилно и привлекателно, пясъчнорусата коса сресана назад, а неспокойните сини очи заблестяха, когато позна Софи. Носеше овехтели камуфлажни дрехи и широка панама и имаше излъчването на енергичен човек, смесено със съвсем лек ореол на шарлатанин.