— Така е, но поне показват повече въображение от академичните институции — отбеляза Гузман подигравателно.
— Аз имам идея за две места, от които смятам, че ще се заинтересуваш. Едното е в Бейт Яла. Ако гробът на Вирсавия съществува, мисля, че ще е там, в нейния роден град, който по онова време се е наричал Гило. Вече съм формулирал обобщение на мястото и план на разкопките.
Дебелака му кимна да продължава.
— Второто място е близо до Гибеон. Съществува малка вероятност да докажем, че дворецът на цар Манасия е бил там. Това място се нуждае от по-подробно проучване, но смятам, че има голям потенциал. Мога да се сдобия с нужните документи за разкопките както преди под покровителството на Англиканската църква. Разбира се, ако се съгласиш да бъдеш спонсор.
— Ридли, ти винаги си правил вълнуващи открития и съм изпитвал много радости в сътрудничеството си с твоите разкопки. Обаче се страхувам, че моите дни като спонсор на разкопки свършиха.
— Оскар, ти винаги си бил много щедър — отговори Банистър, като сдържа яда си, че губи подкрепата на един дългогодишен благодетел.
Гузман се загледа през прозореца с отсъстващ поглед.
— Похарчих по-голямата част от богатството си за колекциониране на антики, които потвърждават разказите в Библията — каза той. — Притежавам тухли от кал уж от Вавилонската кула. Имам каменни цокли, които може да са подпирали храма на Соломон. В колекцията си имам над един милион находки от библейската епоха. Въпреки това за всяка съществува известно съмнение.
Внезапно отново започна да не му стига въздух и той се закашля и задиша тежко. Успокои се едва след като отпи глътка лимонада.
— Оскар, зле ли ти е?
Дебелака поклати глава.
— Напоследък емфиземата много ме мъчи. — Пое си мъчително дъх. — Лекарите не могат да ми помогнат.
— Глупости. Силен си като Давид.
Гузман се усмихна, после бавно се надигна от креслото, отиде до един от шкафовете и се върна със стъклена плочка.
— Хвърли едно око на това — каза и я подаде на Банистър.
Археологът взе плочката и видя, че стъклата всъщност са две и между тях е притиснат някакъв документ — правоъгълно парче папирус с ясно изписани редове.
— Чудесен пример на коптски шрифт — отбеляза той.
— Знаеш ли какво пише?
— Мога да различа няколко думи, но не мога да се справя без справочници — призна Банистър.
— Това е доклад на началника на пристанището в Цезарея. Описва залавянето на пиратски кораб от римска галера. У пиратите са намерени оръжията на римски центурион, принадлежащ към Палатинската школа.
— Цезарея? — Банистър вдигна вежди. — Научих, че при извършената наскоро там кражба са взети папируси. По време на кражбата е имало поне един убит.
— Да, много жалко. Документът очевидно датира от началото на четвърти век — продължи Дебелака, все едно не го е чул.
— Интересно — подхвърли Банистър и изведнъж се почувства неловко. — Но какво му е толкова важното?
— Смятам, че предлага възможно потвърждение за Описа, както и за разположението на товара.
„А, Описът. Значи всичко е заради него“, каза си Банистър. Старият пръч вече гледаше към онази с косата и отчаяно търсеше божествено доказателство, преди времето му да изтече.
Изкиска се вътрешно. Беше прибрал доста пари от Гузман и Англиканската църква в опити да се намери Описът. Може би имаше възможност да изкара още.
— Оскар, знаеш, че търсих тук и в Англия, но не намерих нищо.
— Трябва да има друг път.
— И двамата стигнахме до извода, че вероятно вече не съществува, ако изобщо някога го е имало.
— Това беше преди да се появи това. — Гузман почука с пръст по стъклото. — Отдавна съм в тази игра. Подушвам връзката тук. Той е истински и аз го знам. Реших да се посветя с всички мои ресурси единствено на Описа.
— Да, това наистина е завладяваща следа — съгласи се Банистър.
— Това ще бъде — заяви с уморен глас Дебелака — върхът на моите търсения в живота. Ридли, надявам се, че ще успееш да ми помогнеш да го постигна.