— Май архиепископът е бил любител на писането на писма — отбеляза Съмър, впечатлена от обема на архива.
— Да, права си. Това е кореспонденцията му само за първата половина на 1916 година.
Докато се заемаше с първата папка, Съмър забеляза, че един мъж, който стоеше до ксерокса, събра някакви книги и се настани на масата точно зад нея. Носът й усети лъх на одеколон, малко мускусен, но въпреки това приятен. Стрелна поглед през рамо и забеляза, че мъжът носи на дясната си ръка пръстен с вид на антика.
Запрелиства писмата и откри, че повечето са сухи оценки на бюджета и политиката, предназначени за епископите във Великобритания, и техните подобни отговори. След час бяха прегледали двете купчини до половината.
— Ето писмо от Кичънър — внезапно каза Джули.
Съмър я погледна.
— Какво пише?
— Изглежда, това е отговор на писмото от архиепископа, защото е датирано само няколко дни по-късно. Късо е, така че ще ти го прочета:
„Ваше превъзходителство. Съжалявам, че не мога да изпълня неотдавнашната ви молба. Описът е документ с могъщи исторически последици и трябва да бъде представен на обществеността, когато в света отново настъпи мир. Страхувам се, че във ваше лице Църквата само би заровила Откровението, с цел да защити съществуващите геологически догми. Моля ви да оттеглите вашите подчинени, които неспирно ме преследват.
— Какъв ли ще е този опис? — зачуди се Съмър.
— Не зная, но очевидно Кичънър е имал екземпляр от него и го е смятал за важен.
— Явно и църквата.
Мъжът зад Съмър се изкашля, сякаш да си прочисти гърлото.
— Извинете, че ви подслушах, но Кичънър ли казахте? — попита с обезоръжаваща усмивка.
— Да — отговори Съмър. — Моята приятелка Джули пише биография на фелдмаршала.
— Казвам се Бейкър — излъга Ридли Банистър и в замяна научи имената на своите събеседнички. — Мога ли да ви подскажа, че по-добър източник за документите на лорд Кичънър е Имперският военен музей?
— Много мило от ваша страна, господин Бейкър, но аз вече щателно прерових техните материали.
— И какво ви води тук? — попита той. — Лично аз не бих могъл да си представя, че влиянието на един военен герой може да е кой знае колко голямо в Англиканската църква.
— Опитвам се да открия кореспонденцията, която е водил с Кентърбърийския архиепископ — обясни тя.
— О, да, това е най-точното място — съгласи се той с широка усмивка.
— А вие какво търсите? — попита Съмър.
— Дилетантски занимания. Проучвам няколко стари абатства, които са били разрушени по време на манастирската чистка в епохата на крал Хенри VIII. — Той вдигна една прашна книга със заглавие „Плановете на абатства в древна Англия“, после отново се обърна към Джули. — Открихте ли някакви нови тайни за Кичънър?
— Тази чест се пада на Съмър. Тя помогна да се докаже, че корабът, с който е потънал, може да се е взривил от заложена на борда бомба.
— „Хампшир“? — възкликна той. — Смятах за доказано, че се е блъснал в германска мина.
— Дупката от взрива показва, че ударната вълна е отвътре навън — обясни Съмър.
— Може би старите приказки, че ИРА са поставили бомба в кораба, са верни — замислено каза той.
— Знаете ли откъде са тръгнали?
— Да — отвърна Банистър. — В началото на 1916 „Хампшир“ е изпратен в Белфаст за основен ремонт. Някои смятат, че на борда е внесена бомба, взривена няколко месеца по-късно.
— Вие май знаете доста за „Хампшир“ — отбеляза Съмър.
— Аз съм просто маниак, обсебен от историята на Първата световна война — обясни Банистър. — Е, след това къде ще ви отведе вашето проучване?
— Ами ще отидем в Кент, за да прегледаме личния архив на Кичънър, съхраняван в имението Брум Парк — отговори Джули.
— Открихте ли последния му дневник?
Джули го погледна учудено.
— Винаги се е предполагало, че е изгубен.
В този миг Банистър си погледна часовника.
— Олеле, как лети времето! Жалко, но трябва да бягам. Беше ми приятно да се запозная с вас, госпожици — продължи той, докато ставаше, и леко им се поклони — Пожелавам ви вашето търсене на исторически познания да даде обилни плодове.
Бързо занесе книгите си на библиотекарката, после им махна за сбогом и излезе от читалнята.
— Доста е симпатичен — призна с усмивка Джули.