— Руди, много е просто. Спирането на работата по проучването на цъфтежа на водораслите означава, че възобновяваме разкопките на отоманските корабни останки.
И му намигна.
По-малко от четири часа след като зодиакът се върна, „Егейски изследовател“ се озова до Хиос на сто метра от мястото на находката и подводният археолог Родни Зибиг организира поставянето на алуминиева мрежа над оголените части на потъналия кораб.
Зибиг набързо преквалифицира неколцина умеещи да се гмуркат учени в подводни археолози, като им разясни основните техники и как да документират, след това организира грижливия оглед на останките. Пит, Джордино и дори Гън участваха в редуването при гмуркането, фотографирането, оразмеряването и изкопаването на сондажни шахти на различни места около потъналия кораб. Откриха най-вече керамика и няколко железни предмета.
Пит стоеше на кърмата на „Егейски изследовател“ и наблюдаваше увеличаващите се бели точки, които осейваха морето под усилващия се вятър. Празният „Зодиак“, вързан за буя близо до мястото на останките, подскачаше все по-лудо по вълните. Двамата водолази изскочиха на повърхността и заплуваха към гумената лодка. Единият отвърза въжето, докато другият палеше извънбордовия двигател, след това бързо подкара зодиака към кораба. Спуснаха въжетата на лебедката и вдигнаха лодката и водолазите на борда.
Руди Гън и Род Зибиг изскочиха от нея и започнаха да събличат неопрените.
— Стана малко скокливо във водата — отбеляза Зибиг, веселяк с прошарена коса и яркосини очи.
— Спрях гмурканията, докато вятърът не утихне — каза Пит. — Според прогнозата утре времето ще се оправи.
— Добра идея — съгласи се археологът. — Но мисля, че Руди ще е като на тръни, докато не може да се върне при останките.
— Нещо интересно ли намерихте?
Гън кимна с блеснали очи.
— Копаех в квадрат С1 и докоснах голям резбован камък. Преди да изтече времето ни във водата, успях да разкрия само малка част от него. Мисля, че може да е някакъв монолит или стела.
— Това може да ни помогне да разберем нещо за кораба — отбеляза Пит.
— Надявам се да не се наложи да споделим откритието — обади се Зибиг и кимна към релинга на десния борд.
На около две мили една моторна яхта се движеше право към тях и подскачаше по вълните от високата скорост. Произведена в Италия, с елегантни потъмнени стъкла от всички страни и голяма открита задна палуба. Червеното турско знаме с бялата луна и звездата се вееше на мачтата, а под него плющеше едно по-малко, на което се виждаше самотен златен полумесец. Макар че беше по-малка от милионерските яхти в Монте Карло, все пак си личеше, че е скъпа и луксозна. Тримата стояха и гледаха. Яхтата ги наближи на половин миля и най-неочаквано спря и започна да се полюшва в неспокойните води.
— Род, на твое място не бих се тревожил за останките. Така като ги гледам, едва ли си падат по подводните разкопки.
— Най-вероятно някой любопитства какво ли правим в морето.
— А може би пречим на гледката от нечия вила на брега — измърмори Гън.
Никой, освен Рупе не знаеше за точното местоположение на корабните останки и Пит си помисли, че той може би вече е уведомил турското министерство на културата. Но пък кабинетът на неговия приятел беше обран и картата на местоположението бе открадната заедно с намерените артефакти. Намръщи се.
Някой го повика от предната част на кораба и той се обърна. Беше Джордино, подал глава от вратата на радио кабината.
— Току-що се получи грама за теб от Истанбул!
— Говорим си за вълка… — измърмори Пит. — Веднага се връщам — каза на Руди и Зибиг. — Вероятно са резултатите от анализа на доктор Рупе.
— И аз бих искал да ги видя — каза Зибиг.
Двамата водолази бързо се преоблякоха и се присъединиха към Пит и Джордино в малката кабина, в която имаше няколко компютъра и сателитна комуникационна система. Джордино подаде на Пит разпечатка от няколко страници, след това се настани пред един от компютрите.
— Доктор Рупе е изпратил и снимки заедно с доклада — каза той, докато потракваше по клавишите, за да отвори папката. Екранът се изпълни с изображението на златна монета, снимана в близък план.
Пит бързо прегледа доклада и го подаде на Зибиг.
— Все още ли става дума за останките на отомански кораб?