Двете приятелки направиха кратка почивка, после закрещяха отново. След като мина още време без реакция, се примириха с факта, че никой няма да ги чуе. Въпреки неуспеха крещенето беше послужило за отдушник и двете поне се освободиха от безпокойството от наложеното им затворничество. Джули сякаш се съвзе и дори започна да мисли за бъдещето.
— Смятам, че може да си създадем удобства, след като така или иначе ще прекараме известно време тук — каза тя и свали един голям кашон на земята, за да го използва като стол. — Мислиш ли, че наистина ще се обади на Олдрич? — попита печално.
— Предполагам — отвърна Съмър. — Не действаше като професионален убиец, нито ми се стори луд. — Обаче дълбоко в себе си не беше толкова сигурна. — Аз лично не бих чакала Олдрич. Но може би в тези кашони има нещо, което би ни помогнало да се измъкнем.
На сумрачната синя светлина от мобилния телефон тя започна да отваря другите кашони, но скоро установи, че вътре няма нищо друго, освен дрехи, документи и разни лични вещи, прибрани в бившия килер. Въздъхна и също смъкна един кашон на земята, за да седне до Джули.
— Май единственото, с което разполагаме, за да избягаме, са разни дрешоляци.
— Е, поне има какво да облечем, ако ни стане студено — отбеляза Джули. — А ако имахме и нещо за ядене…
— Е, не можем дори да се надяваме на такъв късмет — отговори Съмър, после замълча и се замисли. — Олдрич каза, че това помещение е било килер, нали?
— Да — отговори Джули. — И слава богу, че са се погрижили плъховете да не могат да проникват тук.
— Джули, имаш ли представа къде в къщата е разположена главната кухня?
— Никога не съм стъпвала там, но мисля, че е до главната трапезария, което ще рече в западната част на сградата.
Съмър си представи разположението на господарската къща.
— Ние сме в западната част, нали?
— Да.
— Така че кухнята се намира някъде над нас?
— Да, точно така. Какво имаш предвид?
Съмър стана и започна да обикаля килера, осветяваше стените зад кашоните с мобилния телефон. Бавно стигна до задната част на килера и заоглежда четирите дървени врати на големия шкаф. После подаде телефона на Джули и попита:
— Ако ти беше главната готвачка на Кичънър и ти трябваше чувал брашно, щеше ли да го мъкнеш през цялата къща? — Свърши с отместването на кашоните и се опита да отвори дървените врати. Те обаче не помръднаха.
— Плъзгат се нагоре — обади се Джули и светна с телефона към пода. — Опитай отдолу.
Съмър се наведе и без никакво усилие вдигна едната врата. Зад нея се показа тъмна дупка.
— Светни — каза Съмър.
Джули протегна ръка в празното и освети голяма платформа. Горе се виждаше колело на скрипец и преметнато през него въже. Джули обърна телефона натам и освети тъмна шахта.
— Това е вътрешен асансьор. Как се сети, че има такова нещо?
Съмър вдигна рамене.
— Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум. — Огледа подвижния шкаф-асансьор и добави: — Малко е тесен, но предполагам, ще свърши работа. Съжалявам, но трябва да си взема телефона.
— Не можеш да се изкачиш в това нещо — възрази Джули. — Ще си счупиш врата.
— Не се тревожи. Мисля, че мога да се справя.
Взе телефона, внимателно пъхна дългите си крака в тесния отвор, след това с извиване вмъкна останалата част на тялото си и седна с кръстосани крака на пода. Две разръфани въжета висяха пред шкафа — сигурно някога ги бяха използвали, за да го вдигат и свалят. Тя обаче не смееше да им се довери. Огледа се и видя края на велосипедна верига, преметната през скрипеца.
— Пожелай ми късмет — каза на Джули. — Да се надяваме, че ще се видим на главния вход след по-малко от пет минути.
— Внимавай!
Съмър хвана веригата с две ръце, дръпна я надолу и се закатери. Джули грабна един от кашоните с дрехи и ги изсипа в шахтата, за всеки случай, ако Съмър се изпусне и падне. Обаче младата атлетична океанографка не падна. Покатери се цели три метра, преди мускулите й да започнат да се уморяват. Сети се, че може да опира краката си в едната страна на шахтата, докато притиска гръб в другата. Така успя да се изкатери още малко, след което спря, за да си поеме дъх.
Горната врата вече бе само на метър от главата й и тя се напъна, за да стигне до нея. Успя, бутна я с крак, но тя не помръдна.