— Нашата приятелка става все по-любопитна — отбеляза той.
— „Султана“ ли имаш предвид? — попита Пит, който малко по-рано беше успял да разчете името на яхтата.
— Да. Приближила се е още малко до останките.
Пит вдигна глава от масата за карти и изсумтя:
— Май много усърдно си търси белята.
— Не мога да разбера какво правят — каза Гън и свали бинокъла. — Пуснали са страничните си задвижващи дюзи, за да стоят срещу течението.
— Защо не се обадиш по радиото и не попиташ?
— Снощи капитанът на няколко пъти се опита да се свърже, но те дори не благоволиха да отговорят.
Гън седна срещу Пит. На масата, където обикновено имаше разпръснати морски карти, сега лежаха две малки керамични кутии, извадени от потъналия кораб. Пит ги сравняваше с археологическата оценка на търговски кораб, проучен от известния подводен археолог Джордж Бас.
— Успя ли да ги датираш? — попита Гън и взе една от кутийките, за да я огледа.
— Много приличат на керамиката, намерена в кораб, потънал през четвърти век близо до Яси Ада — отговори Пит и му показа снимките от доклада.
— Значи короната на Ал не е фалшификат?
— Изглежда, е истинска. Попаднахме на останки от отомански кораб, който по някаква причина е превозвал римски предмети.
— Откъдето и да го погледнеш, откритието си го бива — отбеляза Гън. — Как мислиш, откъде ли произхождат тези неща?
— Доктор Зибиг проучва житните зърна, запазили се в една делва. Това може да ни подскаже откъде е идвал корабът. Ако ни беше позволил да разкопаем и останалата част от твоя монолит, може би вече щяхме да знаем отговора.
— О, не! — възрази Гън. — Аз си го намерих, а и Род каза, че можем да го извадим при следващото гмуркане. Дръж Ал настрана от монолита. Това ме подсеща — той си погледна часовника, — че Айвърсън и Танг трябва всеки момент да се върнат.
— Тогава да вървя да събудя Ал — каза Пит и стана. — Ние сме предвидени за следващото гмуркане.
— Мисля, че го видях да дреме до новата си играчка.
— Да, много искаше да направи тестово спускане на „Куршум“.
Докато Пит слизаше от мостика, Гън изпрати подире му едно последно предупреждение:
— И стойте настрана от моя монолит! — И размаха заканително пръст.
Пит взе водолазната торба от каютата си и отиде на задната палуба. Ал дремеше в сянката на един бял потопяем апарат с обтекаеми форми, положил глава върху навит на руло неопрен. Отвори очи веднага щом чу приближаващите се стъпки и погледна Пит мързеливо.
— Време ли е вече за поредното спускане при моята изгнила кралска яхта?
— Да, кралю. Задачата ни е да проучим квадрат С2, който, изглежда, представлява купчина баласт.
— Баласт ли? Как да увелича сбирката си съкровища, като трябва да се ровя из камънаци?
Изправи се и започна да облича неопрена. Пит извади своя от торбата и се зае със същото. След минута се появи Гън, изглеждаше разтревожен.
— Дърк, водолазите трябваше да излязат още преди десет минути, а още не са се показали.
— Може би са спрели мъдро за декомпресия — предположи Джордино.
Пит погледна към празния „Зодиак“. Айвърсън и Танг бяха специалисти по екология и опитни водолази.
— Ще вземем другата лодка и ще проверим какво става — реши Пит. — Руди, ела да ни помогнеш.
Спуснаха на вода малката надуваема лодка, която едва щеше да ги побере. Пит бързо си преметна кислородните бутилки, сложи си плавниците и после маската, докато Джордино палеше извънбордовия двигател. Щом заработи, подкара бързо към подскачащия на вълните „Зодиак“. От двамата водолази нямаше и следа.
Малката гумена лодка още се движеше, когато Пит се претърколи с гърба напред във водата. Бързо доплува до въжето за спускане и след това пое надолу покрай него. Очакваше да намери двамата мъже на три-четири метра под повърхността да декомпресират, но колегите му не се виждаха никъде. Нямаше ги и при отметката петнайсет метра. Пит зарита по-силно и се устреми към дъното. В дълбините смътно различаваше жълтата алуминиева координатна мрежа за разкопките, забита в пясъчното дъно. Наближи края на въжето за спускане, където видимостта се беше свела до някаква зеленикава мътилка, и запали фенерчето.