Претърси набързо около въжето, след това се плъзна към мрежата и заплува покрай корабните останки. Забеляза голяма вдлъбнатина в пясъка на мястото на любимия монолит на Гън. Погледна напред и видя до купчината баласт нещо синьо. Ритна силно с плавниците и се стрелна към проснатото възнак тяло на единия от водолазите.
Беше Айвърсън. Тялото му беше напъхано под алуминиевата мрежа, а върху гърдите му бяха натъркаляни няколко камъка от купчината баласт. Щом видя немигащите му очи, Пит разбра, че е мъртъв. Огледа екипировката му и забеляза, че регулаторът липсва. Видя го няколко метра по-нататък върху пясъка. Очевидно тръбата беше срязана с нож.
Забеляза светлина над главата си. Беше Джордино, спускаше се към него. Когато наближи, Ал махна към трупа на Айвърсън. Пит отговори с поклащане на глава, след това вдигна регулатора и показа къде е срязана тръбата. Джордино кимна, след това посочи към кърмата и двамата заплуваха натам.
Откриха тялото на Танг да плува малко над дъното — единият му крак се беше оплел в мрежата и тя го държеше като котва. И той като Айвърсън се беше удавил, въпреки че, изглежда, се беше борил по-бурно. Маската, колана с тежести и единия плавник ги нямаше. Срязаният му регулатор лежеше наблизо в пясъка. Пит освети лицето на удавника и забеляза голяма синина на скулата. Сигурно ученият беше видял случилото се с Айвърсън и бе направил опит да се защити. Само че бе изгубил битката. Пит заобръща фенерчето към дълбините около тях, но водите бяха пусти. Нападателите вече се бяха върнали на яхтата.
Той хвана компенсатора на плаваемостта на Танг и задърпа тялото нагоре. Джордино му даде знак, че ще вземе тялото на Айвърсън. Пит започна бавно да се издига заедно с мъртвия си другар покрай въжето за спускане. Когато наближи повърхността, долови ниското буботене на двигатели. Шумът се усили и той правилно предположи, че това е яхтата, който с пълна скорост се готви да избяга от местопрестъплението.
Предположението му беше вярно, но той пропусна едно нещо — да прецени посоката на движение на яхтата. И когато наближи повърхността, твърде късно осъзна, че ревът на двигателите вече е оглушителен и че една тъмна сянка се приближава бързо. Показа се на повърхността до зодиака и малката гумена лодка и видя над него да се извисява корпусът на яхтата — носеше се с висока скорост само на пет-шест метра от него. Големият заоблен корпус подскачаше по вълните, а винтовете на кърмата вдигаха пръски и бяла пяна.
За секунда яхтата стигна до гумените лодки, смаза зодиака и отхвърли малката лодка далеч във водата като някакво досадно насекомо.
Повреденият „Зодиак“ бързо започна да потъва, а яхтата се понесе към хоризонта уверено като светкавица.
Буят, който показваше местоположението на останките, бавно изскочи от килватера на яхтата и се залюшка на предишното си място. Морето продължаваше да се вълнува, но вълните му вече бяха оцветени в пурпур от човешка кръв.
33.
Джордино видя сянката на яхтата да минава над него и излезе на повърхността на няколко метра от буя, без да пуска трупа на Айвърсън. Наблизо потъваха разкъсаните останки на зодиака. В далечината забеляза полуспадналата малка гумена лодка, която бързо се отдалечаваше, гонена от лекия бриз. Бързо огледа водата, но никъде не видя Пит. Едва тогава забеляза тъмното петно близо до полюшващия се буй.
Опасявайки се от най-лошото, той пусна Айвърсън и заплува с мощни тласъци натам: възнамеряваше да се гмурне, за да търси Пит под водата. Когато стигна при буя, стомахът му се сви, защото изведнъж осъзна, че водата е потъмняла от кръв. В средата на петното изведнъж се надигна тяло в неопрен. Полюшваше се по корем, крайниците и главата бяха под водата. Виждаше се ясно, че раната през целия торс е причината във водата да има толкова много кръв. Човекът беше срязан и обезобразен, сякаш някой го беше рязал с флекс. Винтовете на яхтата бяха направили гърба му на ужасна кайма от накълцана плът и неопрен.
Джордино успя да не повърне и бързо заплува към трупа. Ужасен от онова, което щеше да види, го хвана внимателно и нежно повдигна главата. Не беше Пит.
Стресна се, защото някой го потупа по рамото. Обърна се и се озова лице в лице с Пит, който беше изплувал зад него. По качулката и рамото му имаше бледа бяла ивица боя.
Джордино изплю мундщука и попита:
— Добре ли си?
— Нищо ми няма — отговори Пит. Очите му искряха от гняв.