Джордино набързо провери дали всичко работи както трябва, а Пит се свърза по радиото с мостика на „Егейски изследовател“:
— „Изследовател“, тук „Куршум“, дайте ми сегашните координати на целта.
— Според радара държи постоянен курс нула-един-два градуса — отговори Руди Гън. — Намира се на около десет мили северно от нас.
— Разбрано, „Изследовател“. Движете се с максимална скорост, докато ние се опитваме да хванем заека. Край.
На Пит не му харесваше идеята да си играе на гоненица в миниподводница. Поначало миниподводниците винаги бяха разчитали на акумулатори за придвижването си и това ги правеше бавни, а освен това имаха много ограничен обсег. Обаче „Куршум“ беше нарушил обичаите при разработка на миниподводници.
Наречена така по-скоро заради скоростта, а не заради формата си, подводницата беше разработена по проект на „Марион Хайпър-Събс“. Проектът на НАМПД представляваше съчетание между стоманена кабина и високоскоростна моторница. Като подводница „Куршум“ можеше да се спуска на дълбочина триста метра. На повърхността дизелови двигатели в херметичен отсек, както и резервоар с вместимост 230 литра й позволяваха да изминава дълги разстояния с висока скорост. Тази конструкция позволяваше на подводницата да стига до отдалечени работни терени, без да има нужда от съпровождащ кораб.
— Готови за плаване по повърхността — обяви Джордино и натисна бутоните на стартерите на двата двигателя с турбоусилватели.
Двата дизела с по 500 конски сили мощност заработиха и зад тях се понесе дълбоко буботене. Джордино провери няколко индикатора на пулта за управление, после се обърна към Пит и каза:
— Готови сме за тръгване.
— Да видим какво може — отговори Пит и бавно премести дроселите напред.
Мощните дизели изстреляха подводницата и двамата буквално залепнаха на седалките. След няколко секунди „Куршум“ вече беше издигнал над водата обтекаемата си обвивка и се носеше по вълните. Щом се увери, че „Куршум“ е стабилен, Пит леко увеличи скоростта. Тъй като контролната кабина се намираше на носа, имаше усещането, че летят над водата.
— Трийсет и четири възела — каза Пит, след като погледна дисплея. — Хич не е зле.
Джордино кимна и се ухили.
— Сигурен съм, че може да вдигне над четирийсет, ако морето не е бурно.
Носеха се на север в Егейско море. След двайсетина минути на хоризонта се появи черна точка. Продължиха да преследват яхтата още час, като я доближаваха постепенно и правеха широки завои около големите танкери, които идваха от Черно море. Скоро пред тях се показа големият турски остров Гьокчеада и яхтата се насочи към източната му страна.
Пит тръгна след нея на зигзаг, за да не изглежда, че я следва, и когато я наближи на няколко мили, намали скоростта. Яхтата бавно заобиколи Гьокчеада и се насочи към турския бряг, като намали още скоростта. Пит също зави и я последва — плаваше успоредно с бандитите, като гледаше да е навътре в морето, но и да не изпуска от очи луксозния плавателен съд.
Отдалече „Куршум“ приличаше на малка моторница, излязла за следобедна разходка.
Яхтата продължи още малко на север по западното крайбрежие на Турция, след това намали още скоростта и зави в един залив. Пит и Джордино минаха с висока скорост покрай залива и успяха да видят няколко сгради и кей, на който беше пристанал някакъв кораб. Пит продължи още миля и спря.
— Имаме две възможности — започна Джордино. — Можем да пристанем някъде и да отидем до залива пеша. Или да изчакаме да се стъмни и да влезем в залива под вода.
Пит огледа назъбената брегова линия.
— Сигурен съм, че тук няма много места, където бихме могли да пристанем. Освен това, ако Зибиг или някой от нас бъде ранен, измъкването ще е проблематично.
— Съгласен. Значи ще влезем в залива.
Пит погледна оранжевия циферблат на водолазния си часовник „Докса“.
— След час ще започне да се мръква. Тогава можем да потеглим за залива.
Времето мина бързо. Пит съобщи на „Егейски изследовател“ местоположението им и нареди на Руди да докара кораба до точка на изчакване на десет мили от залива. Джордино използва времето, за да намери цифровизирана карта на бреговата линия и да въведе маршрута на подводницата до центъра на залива. Щом се спуснеха под водата, автопилотът щеше да поеме управлението до въведените координати.
По здрач Пит закара „Куршум“ на половин миля от залива и изключи дизелите за надводно плаване. Джордино затвори херметично двигателния отсек, отвори няколко крана и позволи на водата да нахлуе в баластните цистерни. Първо се напълни носовата и подводницата се плъзна под водата.