Пит пусна електродвигателите. Потисна желанието да включи фаровете, когато водата около пластмасовия наблюдателен купол почерня, и подкара бавно напред, докато Джордино не каза:
— От тук поема автопилотът.
— Сигурен ли си, че това чудо няма да ни блъсне в някоя подводна скала?
— Оборудвани сме с високочестотен сонар, който разчита терена на стотина метра пред нас. Автопилотът сам ще прави малки промени в курса, когато се появят някакви препятствия. Ако обаче става дума за нещо голямо, ще ни уведоми, за да вземем ние решение.
— Значи ни лишава от удоволствието да плаваме наслуки — измърмори Пит.
Нямаше нищо срещу компютрите, но когато ставаше дума за управление на кораб, се придържаше към традициите. Никога не се чувстваше напълно спокоен, когато компютърът заемаше мястото на кормчията. Беше убеден, че усеща в обстановката над и под водата нюанси, които убягват на машините. Или просто си въобразяваше. Сега седеше с отпуснати ръце, готов да се намеси веднага, ако стане нужда.
„Куршум“ се потопи на дълбочина девет метра, компютърът включи електрическите двигателни дюзи и миниподводницата се понесе бавно по предварително програмирания маршрут. Автопилотът нанасяше малки корекции в курса заради течението. След няколко минути се вмъкнаха безшумно в залива и поеха към центъра на пристанището. Екранът на сонара беше чист. След малко на него замига светлинка и електродвигателите спряха — бяха стигнали до зададените координати.
— С това завършва автоматизираната част от програмата — обяви Джордино.
Ръцете на Пит вече бяха на контролните лостове.
— Е, да видим дали можем да намерим място за паркиране — отговори той.
Като изхвърляха водата от баластните цистерни на малки порции, те бавно започнаха да се издигат, докато пластмасовият купол не се подаде няколко сантиметра над повърхността. Видяха над главите си небето, което се намираше в последните мигове сумрак, преди да падне нощта, а водата около тях вече изглеждаше черна. Джордино изгаси осветлението на пулта за управление, с изключение на няколко индикатора, после изхвърли още малко вода от баластните цистерни, та подводницата да изплава още няколко сантиметра.
Вторачиха се в бреговата линия.
Само северната част на залива беше населена. Там се издигаха три сгради.
Италианската яхта се виждаше ясно. Беше пристанала отдясно на кея зад малък катер. От другата страна на кея беше вързан голям ръждясал товарен кораб. Кран на релси товареше нещо в трюма му на ярката светлина от няколко прожектора.
— Как мислиш, дали Род е още на яхтата?
— Мисля, че за начало трябва да приемем, че е там. Какво ще кажеш да проверим? Те не ни очакват.
Пит потопи „Куршум“ и бавно подкара към кея. Джордино включи сонара и той им помогна да стигнат на няколко метра от яхтата. Бавно изплуваха в сянката на левия й борд. Изведнъж Пит забеляза някаква суматоха на задната палуба.
Трима въоръжени мъже изскочиха от вътрешността и се обърнаха към кея. Секунда по-късно се показа още един човек и те го забутаха по палубата.
— Това е Зибиг — каза Пит.
Понеже бяха много по-ниско от палубата на яхтата, не можеха да виждат добре учения, но все пак видяха, че ръцете му са вързани зад гърба. Двама от въоръжените мъже грубо го свалиха на кея и го подкараха нанякъде. Третият остана на яхтата и застана нехайно на задната палуба.
— Да се махаме — каза Пит. — Мисля, че е време да станем невидими.
Джордино вече беше отворил баластните цистерни й „Куршум“ бързо изчезна в мастилените дълбини. Отново разузнаха залива, след това се промъкнаха още напред и изплуваха зад кърмата на товарния кораб в сянката на високия му борд. Това беше най-доброто скривалище, защото откъм сушата не можеха да ги видят заради кораба, а откъм кея ги скриваше купчина варели за гориво. Джордино тихичко излезе и завърза миниподводницата за една халка в стената на кея. След като изключи електрозахранването, Пит отиде при него.
— Няма да е много хубаво, ако тоя великан запали двигателите — отбеляза Джордино, когато видя, че „Куршум“ се полюшва точно над винтовете на товарния кораб.
— Е, поне ще знаем към кого да предявим иск — пошегува се Пит и кимна нагоре към кърмата на кораба. Името му беше изписано с огромни букви: „Османска звезда“.