Запромъкваха се по кея и спряха в сянката на голям генератор точно срещу предния трюм на кораба. Пред тях неколцина докери с помощта на високия кран товареха големи бели сандъци.
Синята яхта, на чиято палуба продължаваше да патрулира въоръженият пазач, беше само на няколко метра. Джордино погледна унило прожекторите, които хвърляха ярка светлина върху пътя, който трябваше да изминат.
— Няма да е лесно да измъкнем нашия човек.
Пит кимна и надникна иззад генератора, за да огледа пристанището. Видя двуетажна тухлена сграда с две складови помещения от метални плоскости от двете й страни. Вътрешността на склада отдясно беше ярко осветена и се виждаха няколко електрокара — изкарваха белите сандъци, за да може кранът да ги вдигне на кораба. Складът вляво от сградите изглеждаше празен и в него не се забелязваше дейност. Пит насочи вниманието си към сградата в центъра. Силна крушка осветяваше фасадата и на светлината й ясно се виждаше въоръженият пазач пред входната врата.
— Тухлената сграда в средата — прошепна той на Джордино. — Там са затворили Зибиг.
Надникна отново и забеляза фаровете на автомобил, който наближаваше пристанището по каменистия път. Когато спря пред къщата с пазача, Пит с изненада видя, че е последен модел „Ягуар“. Добре облечен мъж и също така добре облечена жена слязоха от лимузината и влязоха в сградата.
— Трябва да действаме адски бързо — прошепна Пит.
— Някакви идеи как да пресечем кея? — попита Джордино, който беше седнал на най-долното стъпало на една подпряна на генератора стълба.
Пит се ухили.
— Ал, струва ми се, че седиш върху решението.
34.
Никой не обърна внимание на двамата мъже с избелели синьо-зелени гащеризони, които с наведени глави носеха дълга алуминиева стълба. Вероятно бяха моряци от товарния кораб. Но и никой не се сети, че не ги е виждал досега.
Мъжете, които работеха на кея, се бяха струпали под крана около голям сандък с надпис „Текстил“ и не обърнаха внимание на Пит и Джордино. Пазачът на палубата на яхтата ги изгледа за миг, но после се обърна с безразличие.
— Шефе, накъде? — попита Джордино, който носеше предния край на стълбата.
Осветеният склад беше пред тях, отворената врата се падаше от дясната им страна.
— Смятам, че е по-добре да избягваме тълпите, затова давай наляво — отговори Пит. — Към другия склад.
Продължиха по кея и минаха покрай тясната тухлена сграда, навремето може би вдигната от рибари, а сега административна сграда на пристанището. За разлика от пазача на яхтата, този пред входната врата ги огледа подозрително. Джордино се опита да се направи на небрежен и си заподсвирква.
Стигнаха до втория склад — продълговата тъмна сграда с голяма вдигаща се врата, която сега беше затворена. Джордино натисна дръжката на малката врата, монтирана в голямата. Не беше заключена и двамата се вмъкнаха вътре.
Без да се колебае, Джордино поведе Пит напред. Оставиха стълбата до едно бюро, осветено от висяща над него лампа с шнурче вместо ключ. Останалата част от сградата беше празна, ако се изключеха няколкото прашни сандъка в единия ъгъл и голям контейнер в дъното.
— До тук беше лесно — отбеляза Пит. — Но не мисля, че можем да влезем в съседната сграда, без да се вдигне шум.
— Прав си, пазачът ни следеше много внимателно. Дали няма задна врата?
— Ами да проверим.
На бюрото имаше един дървен чук и Пит го взе и тръгна с Джордино. До товарната рампа имаше малка врата и излязоха през нея. Тихо се промъкнаха до задната част на тухлената сграда, но нямаше нито задна, нито странични врати. Щорите на всички прозорци бяха спуснати. Пит огледа прозорците на втория етаж. Махна на Джордино да го последва и двамата се върнаха в склада, за да обсъдят положението.
— Явно може да се влезе само през парадния вход — каза Ал Джордино.
— Всъщност мислех да опитам през втория етаж.
— През втория?
Пит посочи стълбата.
— Така и така я довлякохме дотук, можем и да я използваме. Доколкото видях, щорите на втория етаж не са спуснати. Ако успееш да им отвлечеш вниманието, ще вляза през някой от тях. И ще ги изненадаме отгоре.
— Винаги съм твърдял, че изненадата е хубаво нещо. Добре, отивам за стълбата.
Ал тръгна, а Пит подаде глава навън и се огледа. Спрелият зад съседната сграда камион май предлагаше подходяща възможност. Чу стъпките на Ал и се обърна — и изведнъж нещо друго привлече вниманието му.