Челик също чу звука, но не му обърна внимание, защото беше обзет от жажда за кръв. След това се чу взрив, който разклати цялата сграда, а след него се понесе мощно буботене като от гръмотевица. Челик за малко не падна, когато подът се разлюля, а прозорците се пръснаха, инстинктивно отпусна гаротата и викна на Мария:
— Върви да видиш какво става!
Тя кимна и бързо излезе с началника на охраната. Челик отново стегна гаротата. Пазачът, който държеше жертвата, изобщо не помръдна.
Зибиг беше успял да си поеме няколко пъти дъх и сега поднови усилията си да се освободи. Обаче Челик заби рамо в гърба му, опъна кордата и почти го вдигна от стола.
Зибиг почервеня и зяпна за въздух. Гледаше пазача в очите, а той му отвръщаше със садистична усмивка. В същия миг забеляза как на лицето на пазача се изписа удивление, чу някакво приглушено тупване и кордата около врата му се отпусна.
Пазачът пусна ръцете на Зибиг и трескаво забърка под сакото си. С объркания си лишен от кислород мозък Зибиг разбра, че бърка за пистолет. Нещо обаче профуча във въздуха и го удари в лицето. Пазачът само залитна, но вторият удар се стовари с пукот върху главата му и той рухна на пода.
Зибиг извъртя глава и с разфокусирания си поглед видя Пит, който стискаше дървен чук, а на лицето му беше изписано мрачно удовлетворение.
— Приятелю — изхърка Зибиг щастливо, — да знаеш, че ми дойде като глътка чист въздух.
36.
Почти всички докери се бяха стекли да зяпат димящите останки на камиона, които осветяваха нощното небе. Джордино наистина беше организирал една много убедителна диверсия.
Всичко стана съвсем просто.
След като се промъкна до камиона, Ал внимателно отвори вратата на кабината и надникна вътре. Вонеше на тютюнев дим, по пода се търкаляха стъпкани фасове и смачкани кутийки от сода. Бележник, няколко инструмента и останките от печено пиле в мазна кафява хартия допълваха картината. Обаче погледът на Джордино беше привлечен от тънката тениска, смачкана на топка на седалката. Той откъсна единия ръкав и натисна запалката на арматурното табло. Слезе, отви капачката на резервоара, внимателно спусна ръкава да се напои с бензин, след това го измъкна и остави сухия край върху резервоара — напоеният остана вътре и Ал постави капачката на резервоара така, че да задържа изпаренията. Щом чу лекото щракване, забърза към кабината, извади запалката, върна се и запали сухия край, преди запалката да е изстинала.
Едва успя да изтича зад тухлената сграда, преди пламъкът да пропълзи по сухата част, да стигне до изпаренията и да ги възпламени. Резервоарът се пръсна на парчета.
Същинските вреди обаче нанесе пресовката пластичен експлозив, която беше сложил върху резервоара. От силния взрив камионът пак подскочи. Избухнаха пламъци.
Пит направи всичко възможно да съчетае нахлуването си с трясъка на експлозията. Беше се покатерил по стълбата до един от тъмните прозорци на втория етаж и го пръсна с дървения чук още при първия трясък, а при втория, когато сградата се разклати, скочи в помещението. Озова се в удобна комфортно обзаведена спалня. Изскочи от нея, тръгна надолу, чу хъркането на Зибиг; втурна се на помощ и повали Челик и пазача с дървения чук.
Зибиг погледна проснатия на пода Челик. Мъжът беше в безсъзнание и на главата му беше изскочил голяма цицина.
— Мъртъв ли е?
— Не, просто спи — отговори Пит и като забеляза, че проснатият мъж започва да помръдва, добави: — Предлагам да се махаме, преди да са се свестили.
— Чакай… — каза археологът и пристъпи към стелажа на Гън.
Пит поклати глава.
— Твърде голям е за сувенир тоя камък.
— Позволи ми само за миг да погледна надписа — помоли се Зибиг. Почисти вдлъбнатините на буквите и бързо прочете написаното на латински, и то няколко пъти, като се мъчеше да запомни думите. После погледна Пит с извинителна усмивка. — Прекрасно, запомних го.
Тръгнаха към вратата и в момента, когато я отвори. Пит се озова пред привлекателна жена с черна коса, която тъкмо се готвеше да влезе. Пит знаеше, че вече е виждал това лице, но елегантните й дрехи не пасваха на спомена му. Мария обаче го позна веднага и попита заповеднически:
— Ти пък откъде се взе?
Грубият й глас бе същият, който го заплашваше в подемния резервоар в Истанбул. За миг Пит се изненада от появата й тук, но после всичко му стана ясно. Значи крадците от Топкапъ бяха обрали офиса на Рупе, което пък ги беше отвело до местоположението на потъналия кораб.