— Аз съм от отряда за борба с порока в Топкапъ — отговори той сухо.
— Тогава ще умреш със своя другар — изсъска тя, но когато погледна покрай тях и видя брат си и пазача на пода, на лицето й се изписаха страх и гняв и тя бързо отстъпи назад и понечи да се обърне към склада и да извика за помощ. Една силна ръка обаче изникна от сенките и я сграбчи през кръста, а друга също толкова силна ръка й запуши устата. Разярената жена зарита и замаха ръце и крака, но беше като играчка в мечешката прегръдка на Ал Джордино.
Той я изнесе в коридора, като пътьом кимна приятелски на Зибиг, и попита:
— Къде да я сложа?
— Бих предпочел да е в най-дълбоките турски зандани — отговори Пит, — но засега ще трябва да се задоволим с някой килер.
Огледа се, видя тясна врата под стълбата към втория етаж, кимна натам и Джордино блъсна Мария вътре. Зибиг донесе стол и подпряха дръжката на вратата. Отвътре веднага се понесоха приглушени викове и бараж от ритници разтърси вратата.
— Голяма вещица е тая — измърмори Джордино.
— Нямаш представа колко си прав — отвърна Пит. — Да се махаме.
Изскочиха от сградата и забързаха към кея. Запаленият камион все още беше приковал вниманието на всички и като се стараеха да не крачат твърде бързо и се придържаха в сянката на товарния кораб, тримата минаха покрай яхтата и малкия катер. Щом се измъкнаха от силно осветената част на кея, се поуспокоиха и когато наближиха кърмата на товарния кораб, Пит реши, че вече са се отървали.
— Следваща спирка — „Егейски изследовател“ — измърмори Джордино.
Но изпълнените им с надежда сърца се вледениха, когато стигнаха края на кея. „Куршум“ го нямаше.
37.
Челик бавно започна да се свестява. В главата му туптеше остра болка, ушите му бучаха. Надигна се несигурно първо на колене, а после се изправи и щом се отърси от замайването, осъзна, че бумкането, което беше сметнал, че е в собствените му уши, всъщност идва отнякъде отвън. Чу приглушения глас на сестра си, отиде до килера, дръпна стола, който блокираше дръжката и отвори вратата. Мария изхвръкна отвътре почервеняла от гняв, но щом видя замаяния си брат, възкликна разтревожено:
— Озден, добре ли си?
Той се попипа по цицината и изпъшка:
— Да. Какво стана?
— Беше онзи американец от изследователския кораб. С един друг взривиха камиона, вмъкнаха се тук и освободиха археолога. Сигурно са проследили яхтата.
— Къде са моите еничари? — попита той, като леко се олюляваше.
Мария посочи проснатия до масата пазач.
— Нападнали са и него. Останалите разследват експлозията.
Хвана Челик под мишница, сложи го да седне в едно от кожените кресла и му наля вода.
— По-добре си почини. Аз ще вдигна тревога. Не може да са стигнали твърде далеч.
— Искам главите им! — изсъска той и затвори очи, изтощен дори от това усилие.
Мария излезе на верандата точно когато двама от наемниците идваха към къщата.
— Пожарът е изгасен — докладва единият.
— Бяхме нападнати и нападателите отведоха пленника. Веднага претърсете кея и брега — нареди тя. — Ако не ги намерите, вземете яхтата и претърсете залива. Сигурно са дошли по вода.
Мъжете хукнаха да изпълнят заповедите, а Мария се загледа към тъмния залив. Усещаше, че нападателите са все още наблизо. Хищна усмивка плъзна по устните й, а гневът й премина, докато обмисляше отмъщението си.
38.
Джордино се взираше във водата. Дали „Куршум“ не беше потънал? Невъзможно. Пристъпи към черната желязна халка, за която беше вързал въжето. От него нямаше и следа.
— Сигурен съм, че го завързах здраво — каза той.
— Значи някой го е отвързал — отбеляза Пит и заоглежда пристанището.
— Малкото корабче. Катерът. Не беше ли пред яхтата, когато слязохме на брега?
— Прав си. Сега е зад нея. Може би е изтеглило „Куршум“ някъде?
В този момент чуха висок женски вик, последван от мъжки крясъци. Пит надникна иззад кърмата на товарния кораб и видя неколцина въоръжени мъже да тичат към кея.
— Купонът свърши — каза той и погледна към водата. — Май вече е време да се намокрим.
— Не ме е страх от водата — каза Зибиг с крива усмивка, — но не ми се нрави идеята да се удавя с белезници на ръцете.