Джордино го хвана за рамото.
— Насам, приятелю, ей сега ще те уредим със сухо местенце.
И го поведе към подредените наблизо празни варели. Бързо отмести три, натика Зибиг в освободилата се ниша и обяви като досаден келнер:
— Място до оркестъра за един.
Зибиг седна на земята, подви крака и попита:
— Може ли една водка с кола, докато чакам?
— Веднага щом забавата свърши — обеща Джордино и започна да подрежда варелите пред него. — Да не си мръднал, докато не се върнем.
— Не се тревожи — отвърна Зибиг. — Няма къде да ходя.
— Мисля, че трябва да изчезваме — каза Пит и пристъпи към ръба на кея. Метална стълба се спускаше във водата точно под краката им.
— След теб съм — прошепна Джордино и двамата бързо се спуснаха по стълбата и тихо се плъзнаха в черната вода.
Заплуваха между колоните на кея, за да не ги видят отгоре. Пит вече беше съставил план за бягство, но сега беше изправен пред дилема. Да откраднат катерчето или яхтата беше най-добрата им възможност. Катерчето беше по-лесно за превземане, но бързата яхта щеше да ги настигне с лекота. Той тъкмо започна да се подготвя за вдъхващата страх задача да превземат яхтата без оръжия, когато Джордино го потупа по рамото. Пит се обърна и го погледна.
— „Куршум“ — прошепна Ал.
Дори в мрака Пит видя белите му зъби — Джордино се беше ухилил широко. Пит се вторачи напред. Ниско във водата зад катера видя купола на подводницата. Бяха минали точно покрай нея, докато се опитваха да скрият Зибиг от погледите на преследвачите.
Тихо доплуваха по-близо. Въжето на подводницата беше вързано за кърмата на катера. Подозрителният пазач явно беше слязъл на кея, след като Пит и Джордино бяха минали покрай него със стълбата, и бе открил странния плавателен съд.
Сега стоеше на катера с автомат в ръце и гледаше към кея. В щурманската рубка имаше още един мъж.
— Най-добре ще е да изтеглим „Куршум“ в залива, преди да се потопим — прошепна Пит. — Ти се качи, за да го подготвиш за потапяне, а аз ще се оправя с пазача.
— Въоръжен е — отбеляза Джордино. — Ще имаш нужда от помощ.
— Ами измисли нещо тъпо, докато се кача и го изненадам в гръб.
След тази шега си пое дълбоко дъх и се гмурна.
39.
Пазачът не знаеше каква е тази суматоха на брега, но виждаше, че някои от другарите му бързат по кея. Вече се беше опитал да съобщи по радиото за откриването на подводницата, но шефът не му беше отговорил — тогава още лежеше в безсъзнание в тухлената сграда. Зачуди се дали да не се върне на яхтата, но реши, че е по-важно да охранява подводницата от кърмата на катера. Докато стоеше, вторачен в брега, чу откъм водата глас.
— Ей, друже, това ли е пътят за Константинопол?
Пазачът се втурна към релинга на кърмата и погледна надолу към подводницата. Джордино се държеше с лявата ръка за пластмасовия купол, а с дясната весело помаха на смаяния пазач. Той вдигна автомата, но в същия миг чу стъпки, които го наближаваха отзад, и се обърна.
Но беше късно. Пит го заблъска като боксова круша. С крака и задник залепени за релинга, пазачът нямаше как да запази равновесие, така че се преметна през него и пльосна във водата.
— Побързай! Идват! — подвикна Джордино, докато отваряше купола на подводницата.
Пит се обърна и видя по кея да се приближават двама мъже. Все още бяха далече, така че той насочи вниманието си към щурманската рубка. Мъж на средна възраст с потъмняло от слънцето лице тъкмо изскачаше от нея, чул гласовете и плясването във водата, но замръзна, щом видя Пит.
— Арук? — извика той, но му отговори бълбукане от водата.
Пит се огледа. На планшира беше опряна дълга два метра рибарска кука. Той бързо я грабна, насочи извитото острие към капитана и викна:
— Скачай!
И посочи водата.
Капитанът видя решимостта в очите му и разбра, че няма смисъл да се противи. Прекрачи релинга, вдигна ръце и спокойно скочи във водата. От другата страна на катера пазачът Арук беше изплувал и закрещя на другарите си на кея.
Пит реши да не изчаква края на разговора им, втурна се в рубката, натисна стартера и щом двигателят заработи, бутна дросела на „пълен напред“. Катерът подскочи като пришпорен кон, но след миг, когато въжето с вързаната за него подводница се опъна, спря и се разтресе. Постепенно обаче набра скорост, макар на Пит да му се струваше, че пълзи като костенурка. Той погледна към кея и видя двамата пазачи да насочват оръжията си към него. Със завиден рефлекс се хвърли на пода секунда преди да проехтят изстрелите.