От щурманската рубка изригнаха трески и стъкла. Пит ги отърси от гърба си и изпълзя до щурвала.
Катерът се приближаваше към завързаната точно отпред яхта. Пит можеше да направи пълен завой към залива, но знаеше, че по такъв начин ще изложи Джордино и „Куршум“ на обстрел, а нямаше представа дали Ал е успял да влезе в подводницата, преди да започне стрелбата. Надяваше се, че ще може да отвлича вниманието, докато не стигнат на по-безопасно място.
Видя възглавницата на стола на капитана, взе я, скочи към счупения прозорец откъм десния борд, размаха я във въздуха и успя да привлече вниманието на стрелците, които тъкмо бяха свършили с презареждането на оръжията. Още един залп надупчи стените на рубката. Пит се просна на пода с възглавницата на главата, за да се предпази от треските и парчетата стъкло, които отново се разхвърчаха из кабината.
Щом стрелбата секна, Пит вдигна глава и видя, че катерът се плъзга покрай яхтата. Допълзя до щурвала и го завъртя наляво, а когато катерът стигна до носа на яхтата, го завъртя докрай надясно.
Катерът — вече се движеше с осем възела — зави рязко настрани от яхтата и кея. Пит чу недоволни викове. Маневрите му им бяха спечелили няколко скъпоценни секунди безопасност, защото след смяната на курса мъжете на кея не можеха да се прицелят добре. Щеше да им се наложи или да се качат на яхтата, или да търчат по кея, за да си осигурят чиста огнева линия, а дотогава той се надяваше да е излязъл от обсега на оръжията им.
Погледна назад и видя, че „Куршум“ подскача весело в килватера. Слаб отблясък от пулта за управление му подсказа, че Джордино е успял да влезе и подготвя подводницата за потапяне.
Наведе се, завъртя пак щурвала и насочи катера към центъра на залива. Опита се да увеличи скоростта, но старото корито не можеше повече с вързаната за кърмата подводница.
Когато се отдалечи на стотина метра от пристанището, обърна катера и го насочи обратно към него. Изтича на кърмата, развърза въжето и въпреки че знаеше, че Джордино не може да го чуе, изкрещя:
— Чакай тук!
Обясни му и с жестове, разбира се.
Седналият под пластмасовия купол на „Куршум“ Джордино вдигна палци, че е разбрал, и Пит се обърна и хукна към рубката. От брега отново започнаха да стрелят. Пит хвана щурвала, даде пълен напред и насочи катера към кея.
— Само не ми мърдай — измърмори на луксозната яхта. Освободен от тежестта на подводницата, катерът изстиска още няколко възела скорост. Пит задържа носа прицелен в края на кея — не искаше още да си разкрива картите. На стрелците на яхтата сигурно им се струваше, че описва пълен кръг, но в мига, в който доближи яхтата на петдесетина метра, Пит отново завъртя рязко щурвала.
Щом носът на катера се насочи към средата на корпуса на яхтата, Пит изправи щурвала и го блокира да не мърда с един спасителен пояс. После, без да обръща внимание на започналата отново стрелба, се втурна към кърмата и скочи във водата.
Капитанът на яхтата осъзна, че катерът ще ги блъсне, и закрещя да я отвържат от кея. Един от моряците се втурна по трапа и освободи носовото и централното въже. Един от стрелците обаче изтърча по палубата и вместо да скочи на кея, за да освободи кърмовото, се опита да развърже здраво вързания за кърмовия кнехт на яхтата край.
Капитанът видя как носовото и централното въже увисват, обърна се и с ужас видя, че носът на катера е на по-малко от двайсет метра. Паникьоса се, хвърли се към щурвала и бутна дроселите напред, убеден, че кърмовото въже също е освободено.
Но не беше.
Двата двигателя изреваха и двата винта разпениха водата и изстреляха яхтата напред. Тя обаче успя да измине само няколко метра, преди кърмовото въже да се опъне и да спре устрема й.
Водата зад кърмата кипеше. Внезапно въжето се скъса и мъжът на кея, който беше освободил носовото и централното въже, се просна на земята, за да не го помете. Яхтата се стрелна напред като разярен бик сред облаци от пяна и пръски. Капитанът бе впил ръце в щурвала, осъзнавайки, че опитът му за бягство се е провалил.
Катерът удари яхтата отдясно, малко пред кърмата. Тъпият тежък нос проби борда от въглеродни нишки и смаза другия в колоните на кея. Въздухът се изпълни с металическо скърцане. Силата на удара завъртя яхтата с кърмата напред, един от винтовете закачи бетонна колона и се откъсна. Яхтата някак успя да се откъсне от катера и вече с угаснали двигатели се плъзна към брега.