Пит не си направи труда да гледа случващото се, а заплува бързо под вода, като показваше главата си само за миг, за да си поеме въздух. Когато стигна до мястото, където беше отвързал „Куршум“, изплува и хвърли поглед към пристанището. Успехът на нападението беше очевиден: яхтата се въртеше безпомощно, а катерът, с все още работещ на максимални обороти двигател, се блъскаше в кея и разбитият му нос потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Хора търчаха по кея и крещяха объркано. Пит не можа да сдържи усмивката си, когато сред хора мъжки гласове долови пискливите крясъци на разярена жена.
Обърна гръб на пристанището и огледа водата. Във всички посоки единственото, което виждаше, бяха черните нощни вълни.
За втори път тази вечер „Куршум“ беше изчезнал без него.
40.
Щом започна стрелбата, Род Зибиг направи гримаса. И последните му надежди за тихо измъкване се изпариха сред металическото тракане на гилзите по кея. И все пак повече се тревожеше за безопасността на Пит и Джордино.
Подтикван от любопитство, най-накрая подаде предпазливо глава над убежището си от празни бензинови варели. В другия край на кея видя надстройките на яхтата и неколцина мъже, които крещяха нещо. Един трескаво развързваше едно от въжетата.
Стрелбата се усили и Зибиг отново клекна в скривалището си. След секунди пукотът на автоматите изведнъж секна, но вместо това толкова силен трясък разлюля целия кей, че чак варелите се разклатиха. Чуха се още викове, но стрелбата не се поднови. Дали Пит и Джордино не бяха загинали в тази пукотевица?
Вторачил празен поглед във водите на заливчето, Зибиг обмисляше своята собствена съдба, когато изведнъж видя във водата пред себе си някакво движение.
Неясно зеленикаво сияние се появи в дълбините и постепенно започна да се усилва. Зибиг продължаваше да гледа невярващо, докато прозрачният купол на „Куршум“ безшумно разкъсваше водната повърхност. Зад контролния пулт видя широкоплещестия Ал, захапал незапалена пура.
Археологът не изчака официалната покана да се качи на борда, а бързо се спусна по една покрита с миди колона във водата още преди подводницата да изплува. Заплува към кърмата и по външната баластна цистерна се изкатери на палубата и изпълзя до задния люк. Джордино веднага го отвори, помогна на Зибиг да се вмъкне и бързо го затвори отново.
— Момче, страшно се радвам да те видя — въздъхна Зибиг, докато се настаняваше на мястото на помощник-капитана и внимаваше да не капе вода по уредите на пулта за управление.
— Не ми се искаше да плавам сам до вкъщи — усмихна се Джордино и отвори вентилите на баластните цистерни, та подводницата да се потопи колкото може по-бързо, без да спира да оглежда кея за противници.
— Никой не дойде в този край на кея — успокои го Зибиг, докато гледаше как водата започва да покрива пластмасовия купол. — Но къде е Дърк?
— Задигна катера, който беше взел „Куршум“ на буксир, и се върна да се оправи с яхтата.
— И успя — каза Зибиг. — Но къде е все пак?
Джордино огледа индикатора за дълбочината, спря пълненето на цистерните и уравновеси подводницата.
— Доколкото го познавам, едва ли е още на катера. — Бутна дроселите леко напред и подводницата започна да се отдалечава от кея. След малко той зави към залива и се усмихна окуражително на археолога.
— Всъщност съм готов да се обзаложа на една месечна заплата, че в момента върти кръгчета в центъра на залива и се чуди къде съм.
— Но как ще го намерим?
Джордино потупа любовно пулта за управление.
— Ще се доверим изцяло на сензорите на този красавец.
Системата за определяне на местоположението без астрономическо наблюдение щеше да го върне по същия начин на точното място като джипиес плюс-минус два метра.
Джордино следваше запаметения маршрут на дълбочина девет метра, но с наближаването на точката, откъдето беше започнал да запаметява маршрута, се издигна постепенно натри. След това намали скоростта и „Куршум“ спря.
— Не сме ли вече извън обсега на стрелците им? — попита Зибиг.
Джордино поклати глава.
— Извадихме късмет, че не откриха огън по нас. Всички се бяха съсредоточили да спрат катера. Не ми се иска обаче да им давам втора възможност.
Щракна няколко ключа под един монитор и добави:
— Да се надяваме, че шефът не е твърде близо до брега.
На екрана, който показваше данните от сензорите на сонарната система, се появи черно зърнесто изображение. Джордино набра някаква друга честота и се появи по-подробно изображение. Двамата се взираха напрегнато в екрана, но не виждаха нищо друго, освен различно черни сенки. Джордино включи една от страничните двигателни дюзи и бавно завъртя подводницата по часовниковата стрелка. Картината на екрана не се промени, но след малко, докато сочещият напред сензор опипваше средата на залива, Джордино забеляза малко петно в горния край на монитора.