— Впечатляващо.
— Ще ми трябва помощта ти за разполагането на взривното вещество — продължи туркинята. — Може би ще се наложи да копаем…
— Това не е проблем.
Тя разви първата карта, старо издание, озаглавено на турски „Подземни водни пътища в древен Ерусалим“, отмести я и разви една уголемена сателитна снимка на опасания със стени Стар град в Ерусалим. Плъзна пръст по крепостната стена в източната част до хълма отвъд нея, който се спускаше в долината Кедрон. Пръстът й се спря на голямо мюсюлманско гробище на склона. На снимката ясно се различаваха отделните надгробни камъни.
— След две нощи ще се срещнем при това гробище точно в единайсет вечерта.
Закар изучаваше внимателно снимката, по-точно гъмжилото от улици, които вървяха в различни посоки. След като ги запамети, вдигна очи и я погледна недоверчиво.
— Ще се срещнем там?
— Да. От тук корабът заминава за Хайфа. — Тя замълча, но после добави твърдо: — Аз ще ръководя операцията.
Арабинът едва не кипна от представата, че някаква жена иска да му заповядва по време на акцията, но после се сети за значителната сума, която щеше да получи за това унижение, и обеща:
— Ще те чакам там с експлозивите.
Тя отиде до койката си и измъкна изпод нея два тежки дървени сандъка с метални дръжки. Върху капаците и отстрани беше изписано на иврит с шаблон: „Лекарствени средства“.
— Това е октогенът. Ще наредя на охраната ми да ги свалят на кея.
Пристъпи към арабския наемник и го погледна строго в очите.
— И още нещо. Не искам неодобрение заради нашите цели.
Закар се усмихна.
— Щом става дума за Израел, не ме интересува нито кого, нито какво унищожавам. — Обърна се и отвори вратата да си върви. — До скоро в Ерусалим. Нека Аллах те закриля.
— И теб — измърмори Мария в отговор, но арабинът вече се беше измъкнал в коридора, а еничаринът го следваше плътно.
След като взривното вещество беше свалено в пикапа на арабина, Мария седна на масата и отново се зае да изучава снимката. На хълма над древното гробище се издигаше блестящата й цел.
„Този път ще разтърсим света“, помисли си тя, преди грижливо да прибере снимката и картата в чекмеджето и да го заключи.
42.
Руди Гън крачеше из мостика като нервна котка. Макар цицината на главата му отдавна да беше спаднала, на слепоочието му още имаше синина. След всеки два-три тигела той се спираше да огледа голия кей на Чанаккале за някакви признаци на спасение, но след като не виждаше такива, поклащаше глава и започваш отново да крачи.
— Това е лудост. Вече трети ден сме затворени. Кога най-сетне ще ни пуснат?
Пит вдигна глава от масата, на която заедно с капитан Кенфийлд изучаваше една морска карта.
— Нашето консулство в Истанбул ме увери, че освобождението ни няма да се забави. Вече трябва да са прочели нужните бумаги на местните бюрократи.
— Възмутително! — изръмжа Гън. — Ние сме затворени, а на убийците на Танг и Айвърсън беше позволено да се измъкнат.
Пит не можеше да спори с него, но разбираше дилемата. Дълго преди „Егейски изследовател“ да се свърже с властите бреговата охрана била вдигната по тревога. Първата радиограма гласяла, че корабът на НАМПД незаконно се опитва да извади корабни останки под закрилата на културното министерство. Второто съобщение — че по време на операцията са загинали двама водолази. Турците отказаха да назоват източника, но бяха предприели съответните действия преди обаждането от „Изследовател“.
Щом плавателният съд на НАМПД беше закаран в пристанището на Чанаккале, случаят беше предаден на местната полиция, което увеличи объркването още повече. Пит веднага се обади на доктор Рупе в Истанбул, за да докаже правото им да бъдат на мястото на разкопките, след това звънна на жена си, която, от своя страна, сръчка Държавния департамент да настоява за незабавното им освобождаване. Полицията претърси кораба и когато не откри никакви артефакти, започна бавно да осъзнава, че за задържането им няма никакви основания.
Род Зибиг надникна през вратата и наруши нарастващото раздразнение на Гън.
— Момчета, имате ли свободна минутка?
— Разбира се — отговори Гън. — Какво друго имаме да правим, освен да си скубем косите от яд?
Зибиг влезе с папка в ръка и тръгна към масата с картите.
— Може би това ще ви пооживи. Имам информация за твоя каменен монолит.