— Какви например?
Лекарката въздиша.
— Вижте… — поглежда името ми на табелката —… Мина, направих всичко възможно — което, за съжаление, не беше много, — но… — Тя прави леко, но заповедническо движение с книгата в ръцете си. Разбирам намека ѝ.
На път към кухнята съм спряна от пасажер в задната част на кабината, който щрака с пръсти към мен, без да откъсва поглед от екрана. Играе на някаква игра — от онези безсмислени редящи се пъзели, които стават по-бързи с всяко следващо ниво.
— Кафе — казва той.
Мълча известно време, преди да отговоря: „Разбира се“, с надеждата, че ще добави „моля“, но не го прави. Ерик и Кармел млъкват, когато влизам в кухнята. Заемам се да приготвя напитката за пасажера, останала с чувството, че съм прекъснала нещо.
Връщам се в пътническата кабина.
— Кафето ви, сър. — Усмихвам се, докато го сервирам, след което оставам, сякаш чакам бакшиш. Той е висок и рус, с остри черти на лицето, все едно всяка от тях е изсечена отделно и след това е сглобена с останалите. — За мен е удоволствие.
Онзи стиска зъби.
— Наистина е така — казвам аз, докато се връщам в кухнята. — Направо изгарям от удоволствие.
Там хващам още една размяна на погледи между Кармел и Ерик.
— Проблем ли има?
— Няма нищо — отговаря колежката ми, но Ерик изпръхтява. Поглеждам го. Той не потрепва.
— Онова кафе хубаво ли беше? Успя ли да го направиш? Защото ми се струва, че не си много опитна.
— Какво? — Прекалено изненадана съм, за да отговоря с цяло изречение.
— Двамата с Кармел правим всичко. Храна, напитки, чистим тоалетните… Ти не си мърдаш пръста!
— Ерик, недей… пасажерите ще чуят. — Кармел поглежда нервно към пътническата кабина.
— Съжалявам. — Стискам си носа, за да не се разплача. — Просто съм изморена.
— Всички сме…
Пъхам ръка в джоба си, изваждам снимката на София и я хващам с треперещи ръце, но преди да успея да кажа каквото и да било, Кармел ме прегръща силно.
— О, благословена да си… Сигурно много ти липсва. С баща си ли е? Ще си прекарат добре заедно, сигурна съм. Вероятно дъщеря ти дори не забелязва, че те няма, знаеш какви са. — Ерик завърта очи и излиза от кухнята. Кармел ме пуска, взема снимката и казва „Ауу“, преди да я сгъне внимателно и да я пъхне отново в джоба ми. — Чудесно е, че я носиш в себе си. Ела да ти налея чаша вода. — Тя продължава да говори, сякаш самата аз съм дете. — Заради менопаузата ли е? Мама казва, че е робиня на хормоните си.
— На трийсет и четири съм!
— Това означава ли, че наистина си в менопауза?
— Не, Кармел, не съм.
— Е, тогава просто остани тук. Ние ще се оправим. Направи си един хубав чай.
Виждам отражението си в прозореца, чиито очертания са криви и неясни и си представям как някакъв човек стои пред училището на София с фотоапарат в ръце. Главата ми бучи, но това не е достатъчно, за да заглуши мислите ми.
Не бива да съм тук.
Кармел и Ерик разчистват пътническата кабина. Подносите им са пълни с чаши и мръсни салфетки. Кармел идва в кухнята и оставя подноса си на една страна. Отивам при нея, за да ѝ помогна да разделим боклука от мръсните прибори. Ерик носи нов поднос, след който идва още един от Кармел. Докато работя над тях, намирам плик. Той е светлосин — прилича на онези старомодни писма — с едно-единствено име, изписано на него.
Мина.
— Какво е това? — питам аз.
Усилията ми да помогна при чистенето не са успели да умиротворят Ерик, който ме гледа странно.
— Плик.
— Може да е бакшиш — предполага Кармел.
Ерик изсумтява.
— За какво?
— От кого е? — питам обезпокоено.
Двамата свиват рамене. Кармел поглежда безпомощно към купчината боклуци, които са разчистили от пътническата кабина. Възможно е да е бил всеки.
— Може да е любовно писмо! — прави второ предположение колежката ми. — Ако е от мъжа на място 5F ще позеленея от завист!
— Ако е бакшиш, трябва да го разделиш с нас.
Стените на самолета се вият около мен и заплашват да ме смачкат. Дробовете ми са прекалено свити, а гръдният ми кош — прекалено малък. Минавам покрай Кармел, отивам в тоалетната, заключвам вратата и облягам гръб на нея, докато отварям плика. Вътре има само един лист хартия, изписан със същото тъмносиньо мастило и същия красив почерк като на плика.