Това е всичко, което искам да направиш, Мина, и ако се подчиняваш, дъщеря ти ще живее.
Ако ли не — тя ще умре.
Писмото се изплъзва от пръстите ми. Падам на колене в тоалетната. Тоалетните принадлежности се разклащат на рафта над мивката. Не съм сигурна дали бученето в ушите ми е причинено от самолета, или от собствения ми пулс, който направо препуска.
Това е опит за отвличане на самолета. Няма друго обяснение. Някой иска да поеме управлението му и вероятно всички на борда ще умрат, ако им позволя. Ако не го направя…
Дори не мога да си позволя да си го помисля. Това не може да се случва. Тя е на пет години, целият ѝ живот е пред нея. Не е направила нищо, за да заслужи подобна съдба.
А хората на този самолет да не би да са направили?
Ходили сме на курсове как да се справяме със заплахи, които може да възникнат на борда на един самолет. Имаме кодови думи. Техники за самозащита. Ограничителни системи. Научени сме да сме бдителни, да разпознаваме евентуалните терористи по маниерите, външния им вид и поведението им.
В класната стая всичко изглежда много лесно. След това отиваме на обяд, като още от коридора подхващаме разговори: Представяш ли си наистина да си имаш работа с такова нещо? Пълним подносите си със салата, купуваме си диетична кола и питаме кой ще отиде в града за уикенда. Ще е женска вечер в „Принс Албърт“. Спомням си ситуациите, които разигравахме, и преговорите, които водихме. Съгласявайте се, но не се предавайте, така ни учеха. Де да беше толкова лесно.
Не съм смятала, че ще е нещо подобно.
Представях си огнестрелно оръжие, нож, опрян в гърлото на някой колега, викове, отправяне на заплахи, религиозни фанатици, преследващи мъченичество. Ние срещу тях. Бързи реакции и светкавично мислене. Гледах холивудски филми с мъже, които вадеха оръжия на стюардеси с бляскаво червило, и се чудех как бих се справила в подобна ситуация, как бих се почувствала. Представях си ужаса, паниката и загубата на контрол.
Не си представях, че ще е толкова самотно.
Кармел чука на вратата на тоалетната.
— Добре ли си, Мина?
— Да. Сега ще изляза. — Думите ми звучат някак си фалшиво. Пускам водата от казанчето и умивалника и поглеждам изражението си в огледалото — трудно ми е да се съвзема. Аз съм същата жена, която се качи на този самолет, и в същото време съм много различна. Спомням си онзи ужасен ден през септември 2001 година, когато светът видя как кулите близнаци падат и хиляди хора в Ню Йорк умряха пред очите ни.
Ако някой човек можеше да спре всичко това, щеше да го направи, без да се замисли.
Аз бих го направила.
И все пак.
Ако се подчиняваш, дъщеря ти ще живее. Ако ли не — тя ще умре.
Радвам се, че е толкова късно. Ако София още беше на училище или си играеше с приятели, можеха да я отвлекат по милион начини. Ала вече е почти десет вечерта и тя ще е в леглото си, а баща ѝ ще гледа „Нетфликс“ долу. Адам може да има много недостатъци, но е добър баща. Готов е да се жертва, но няма да позволи нищо лошо да се случи на дъщеря ни. Ще е в безопасност с него.
— Заради писмото ли е? — пита Кармел, когато излизам от тоалетната. На лицето ѝ е изписано безпокойство.
— Писмо? — Насилвам се да звуча безгрижно, но това едва не ме пречупва. — О, не, просто се оплакват, че няма интернет. Сякаш писането на писмо ще оправи нещата! Не, явно съм хванала някакъв вирус… Трябваше да изтичам до тоалетната.
Ерик изглежда погнусен. Отстъпва назад и ни оставя сами — поне един от проблемите ми е решен. Кармел като че ли вярва на оправданието ми.
— Горката. Майка ми казва, че ко̀лата е добро решение при повръщане. Да ти донеса ли?
— Да, благодаря ти.
Кармел засиява, доволна е, че може да помогне, и се заравя в шкафовете. Тя е в началото на двайсетте си години, от скоро влюбена в приятеля, който работи в Ситито. Много е добродушна.
— Съжалявам, Кармел. — Погледът ми се размазва и примигам, за да скрия сълзите си.
Колежката ми се обръща към мен, объркана е.
— Не ставай глупава, не си виновна, че не ти е добре. — Тя разбърква енергично напитката ми и балончетата изплуват на повърхността и се пукат. — Това ще ти помогне.
Вземам чашата, отпивам от нея и ѝ казвам чудесна е, определено работи, благодаря на бога. Сигурна съм, че ще се оправя. Кармел завърта очи при поредния звънец и казва няма почивка за нечестивите.
Няма почивка за нечестивите.
Поглеждам през завесата към бизнес класа. Пол Талбът ме поглежда изпълнен с надежда. Съпругата му е заспала, докато гледа филм, а бебето Лаклан най-накрая се е успокоило и лежи будно в ръцете на баща си. Отивам при тях и се насилвам да се усмихна.