Джейми Крофърд и съпругата му са се върнали на местата си, а семейство Талбът и бебето Лаклан са заспали. Не виждам журналиста Дерек Треспас, нито Джейсън Поук, и макар да извивам врат, за да огледам местата отзад, не мога да преценя дали са празни, или пасажерите на тях са легнали. Кой липсва? Кой е похитителят?
Ческа се изправя. Все още говори с момчето и майка му. Чудя се какво ли ѝ казват, дали вече е разбрала, че я излъгах, и дали не се пита защо съм го направила. В следващите няколко минути — вероятно в следващите няколко секунди — тя ще каже: По-добре да се връщам и наслаждавайте се на полета. Може би ще покани Финли да посети пилотската кабина, когато се приземим, да седне на мястото на капитана и да си сложи шапката ѝ. Момчето няма да има търпение да го стори и ще мисли за всички хора, на които после ще покаже снимката си. Може дори наистина да поиска да стане пилот, да започне да мечтае за летене над облаците, за носене на униформа и за всички летища, които ще посети в Калифорния, Хонконг и къде ли не. Поне аз си мечтаех за такива неща.
Очите ми се напълват със сълзи от вината. Те потичат по бузите ми — горещи и необуздани. Поглеждам ключалката на тоалетната до пилотската кабина с надеждата да е празна, всичко това да е просто една ужасна грешка. Надявам се да е просто обучение или дори постановка за YouTube. Предпочитам да ме уволнят, да ме оклеветят и да ме обвинят, че съм предпочела да спася живота на дъщеря си, вместо стотици други. Съгласна съм на всичко, стига това да не е истинско.
На ключалката пише „ЗАЕТО“.
Отивам до вратата. Движа се неестествено, приличам на графиката на компютърна игра. Всеки мускул е напрегнат, все едно очаквам да бъда простреляна. На сантиметри съм от човека вътре. Опитвам се да си представя какво прави, какво си мисли. Дали има оръжие? Експлозиви? По гърба ми потичат капки пот и ризата ми залепва за гърба ми, когато се обръщам.
Въвеждам кода на вратата на пилотската кабина и навеждам глава, защото съм сигурна, че всичко е изписано на лицето ми. Чувам бипкането, което я отключва, и в същото време се разнася изщракване зад мен. Тоалетната е отключена.
Усещам тежестта на нечий поглед на врата си, но се боря да запазя неутрално изражение, когато отварям вратата на пилотската кабина. Майк не се обръща, защото решава кръстословица. Майк може да е баща, брат, съпруг. Майк се ръкува с целия екипаж за пред камерите.
Майк, който вероятно няма да преживее следващите няколко минути.
Заставам на една страна. Представям си лицето на София в главата си, докато извършвам най-ужасното престъпление в живота си. Майк се обръща. Усмивката му се изпарява още преди да се е оформила напълно, а чертите на лицето му изразяват първо объркване, а после ужас, когато поглежда от мен към мъжа без обноски, онзи с острите черти на лицето, който играеше на компютърна игра. Вратата се затваря и за момент само трима души на света знаят, че полет 79 е похитен.
Последвах инструкциите от писмото.
Съпругът ми и дъщеря ми са в безопасност.
Всички на този самолет са в опасност.
Втора част
Двайсет и четири
Пасажер 1G
Първия път, в който наруших закона, бях в Женския мирен лагер в Грийнъм Комън, където стоях между майка ми и някаква осемдесетгодишна бабка, която си носеше флапджакове за хапване. Хвърлих камък и ударих един от полицаите. Добър изстрел, поздрави ме майка ми. Бях на девет и възрастта ми оправдаваше всякакви подобни действия. Спомням си силата, която почувствах, когато полицаят се обърна, разтри рамото си и потърси извършителя. Дори не ме погледна.
Оттогава целта ми е точно това. Да се крия пред очите на всички. Да не будя подозрение.
Независимо дали го вярваш, или не, аз не съм човек, който обича да причинява болка и да предизвиква страдание у другите, но настъпва момент в живота, в който трябва да претеглим резултатите от действията и бездействието си. Във времена на конфликт например е прието да се използва насилие срещу вражеските войници, а цивилните жертви са трагичен, но неизбежен резултат от него. Бомбардировач, който не успее да уцели целта си, скоро сам се превръща в цел.
В момента сме във война — не се заблуждавай. Може да ти се струва, че не е така — точно както Втората световна война е била коренно различна от Първата, но пак е била война, и то много по-опасна за онези, които не са я приемали.
Наказателният кодекс ни позволява — не само на полицаите — да използваме сила в случаите, в които може да се предотврати престъпление, което повдига въпроса какво точно е определението за такова? Според речника престъплението е действие или бездействие, което се наказва от закона, но законите в различните страни са различни. Хазартът например не е престъпление във Великобритания, но ислямските закони го забраняват. Дъвченето на дъвка е незаконно в Сингапур, а двойки без брак не могат да съжителстват в Обединените арабски емирства. Разбираш, че „престъплението“ може да е различно понятие за различните хора.