— Тук няма мишки — обяснявам ѝ сега и се надявам да съм прав. Бека усилва радиото и през вратата се носи весела музика. Самата тя не се чува. Все още ли е там и ни слуша?
София колебливо слиза в мазето. Свива се в скута ми, а аз изгарям от желание да я прегърна. Спомням си стотиците пъти, в които съм копнеел да дойде при мен, но вместо това е отивала при Мина. Тя отпуска глава на гърдите ми и се прозява. Целувам я по главата.
— Това е неприятна ситуация — казвам много по-спокойно, отколкото се чувствам, — но тате ще я разреши, чу ли? Тате ще ни измъкне оттук.
Само трябва да измисля как.
Двайсет и шест
Пасажер 1G
Много хора — знам, че ти не си сред тях — минават на отсрещния тротоар, когато видят бездомник, вместо да се спрат и да го попитат дали е добре. Те не му пускат пари в канчето, нито пък му купуват сандвич. Не ги разбирам, но предполагам, че са същите онези, които сменят канала, когато по него дават гладуващи деца, пребити кучета и ръчно изкопани кладенци, пълни с мръсна вода, защото не могат да го понесат.
Щом хората не могат да понесат дори гледката, представи си какво е да водиш такъв живот.
Трябва да направим нещо по въпроса, щом не можем да го понесем, не мислиш ли? Да даряваме пари, да подписваме петиции, да протестираме.
Дали тези хора обръщат внимание на статиите във вестниците за претъпканите затвори и вредите, причинени от високоскоростния железопътен транспорт? Дали ги подминават, защото не ги забелязват, или защото не им пука? Не се знае кое е по-лошото — апатията или невежеството?
Матей 9:36 гласи: „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“
Ние трябва да бъдем пастирите. Ние трябва да събираме овцете — ако са апатични или невежи — и да ги накараме да вземат правилните решения. Да спасят света. Трябва да образоваме хората, защото без това сме загубени.
През 2009 година получих просветление. Пуснах новините и видях вилнеещ пожар в една калифорнийска гора.
— Отчетени са най-високите за всички времена температури на западното крайбрежие — заяви новинарят. — По-рано разговаряхме с професор Рейчъл Коен от Калифорнийския университет, чийто нов труд разглежда връзката между горските пожари и климатичните промени.
Слушах Коен, докато горският пожар бушуваше в малката кутийка над главата ѝ, преди новинарят да продължи с новини от Конференцията на ООН за изменението на климата в Копенхаген. Министърът на околната среда на ООН заяви, че климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства в наши дни. В този миг усетих прилив на адреналин.
Участвах в много демонстрации в подкрепа на хората с увреждания, но дотогава обръщах внимание предимно на кампании за правата на животните и околната среда. Те не могат да се борят за себе си, така че трябва да го правим ние вместо тях. Борех се години наред, но стратегията ми не беше добра. Изтощавах цялата си енергия, като участвах в безброй малки протести.
Какъв е смисълът да се опитваш да спасиш едно зелено поле, след като акри горска площ се унищожават всеки ден? Защо да спасяваш детски центрове от затваряне, след като тези деца няма да имат планета, на която да живеят? Все едно да вадиш с лъжица водата от пробита лодка.
Климатичните промени са отговорни за разразяването на много смъртоносни горещи вълни и опасни горски пожари. За урагани, суши и наводнения. За замърсени океани и топящи се ледници. Те предизвикваха унищожението на една трета от познатите ни животински видове. Климатичните промени са най-големият проблем, пред който светът е изправен и единственият от значение.
След като знаеш това, вече не можеш да минеш на отсрещния тротоар, нали?
Двайсет и седем
7 часа до Сидни
Мина
Очаквах всеки момент самолетът да тръгне да пада и бутилките на рафтовете в кухнята да се раздрънчат. Подготвих се за писъците на пасажерите, които щяха да секнат едва когато се разбиехме в земята.
Не се случи нищо подобно.
И продължава да не се случва.
Виждам няколко пасажери през пролуката в завесите. Четат, спят, гледат телевизия. След като остави Финли, Ческа се възползва от възможността да се разходи из самолета и да поговори с онези, които все още бяха будни. Никой не ме поглежда. Никой не знае какво съм направила.
Не мога да се насиля да се върна в кабината. Като вкаменена съм. Вината заплашва да разкъса гърдите ми, а пред очите ми е лицето на Майк в мига, в който осъзна какво се случва. Той е едър, добре сложен мъж. Няма да се предаде без бой. Иде ми да се разплача. Изпълва ме отвращение от стореното от мен, от случващото се в момента в пилотската кабина.